— На двеста? Че кой си отваря парашута на двеста след четири?
— На двеста го отварят героите. Например аз. Ако те е страх, веднага си кажи.
— Не ме е страх.
— Така те искам. Няма от какво да те е страх. В края на краищата ще скачаме не със съветски парашути. С американски. Но със съветски прибор.
— Може ли да се убие скоростта, ако летиш от четири, а отваряш парашута на двеста?
— Може. Ако го отвориш точно.
— Как ще го отвориш точно именно на двеста?
— Техниката ще ти помогне. Повтарям още веднъж. Приборът РПР-3 е създаден от техническия гений на съветския…
— За гения разбрах. Обясни ми как действа.
— Действа просто. Колкото по-нагоре се издигаме, толкова по-ниско е въздушното налягане. А когато слизаме отвисоко към земята, налягането расте. Приборът се задейства от въздушното налягане. Щом долетиш до височината, която ти е нужна, той ще се задейства.
— Но въздушното налягане се променя.
— Преди скока се консултираме с метеоролози и внасяме съответните поправки.
— Ясно.
— Сега слагаме прибора под стъкления похлупак и изпомпваме въздуха. Гледаме показанията на скалата. Това е налягането на височина четири хиляди. Политаш надолу. Виж, че налягането се покачва. Изминала си три хиляди. Изминала си две. Хиляда. Осемстотин. Шестстотин. Четиристотин. Триста. Двеста. Хоп!
Приборът гръмна. Сякаш изтрещя дублет. Сякаш мощна пружина затръшна капан за мишки.
— Гот, нали?
— Гот. Ами ако… не се задейства?
— Голяма загубенячка си. Ами че в него има дублиращ механизъм.
— Ами ако…
— Диване с диване. Забрави ли как му е името? РПР-3. Гений го е създавал. Ти чу гърмежа като дублет, а те не са два, а три. Понякога се сливат в два, а понякога и в един. Твоят прибор е изпробван 567 пъти и всеки път са се задействали и трите спусъка. Ако не ми вярваш — можеш да викнеш инструктора и конструктора. В твое присъствие ще повторят опита колкото пъти поискаш.
— И твоят прибор ли е изпробван?
— 641 пъти. Веднъж направи засечка. Два спусъка се задействаха, един отказа. А на мен и трите не ми трябват. Един напълно ми стига.
— И скачала ли си?
— Скачала съм. Утре ще започнем заедно. Само внимавай, в нашата работа най-важното е да не си шубелийка. Шубелийките не ги бръснат за слива.
10
Още от малка Настя Жар-птицата беше усвоила едно правило: само не бива да се шубелисваш — шубелийките не ги бръснат за слива. Във висшите кръгове беше расло момичето. Настиният баща беше командир с много ромбове. Та съберат се някой път татковите й приятели, насвяткат се с коняк и току преминат на неразбираем език: „Браво на теб, Андрей Константинович, дори и пред Тухачевски не се шубелисваш.“ Откъде тия висши офицери са научили такива неармейски думи, Настя Жар-птицата не проумява. Попита в училище класната си, Анна Ивановна, каква е тая дума. А Анна Ивановна, една такава интелигентна жена, учудено изви вежди нагоре, възмути се: „Бива ли такова нещо, Настенка, отличничка си, гордостта на цялото училище, а да не знаеш такива прости неща?! Ще дойде време, ще те тикнат в дранголника, извинявай, в затвора, ще тръгнеш по лагери, а ти човешки език не разбираш. Да се шубелисваш значи да се страхуваш. Това е старовремска жаргонна дума, но как ще овладееш новото, ако не знаеш старото. И запомни, моето момиче, на тоя свят човек не бива да се шубелисва.“ Дръпна Анна Ивановна от лютивия „Беломорканал“, погледна към далечните облаци и добави: „Шубелиите никой не ги бръсне за слива.“
11
Хвърляха ги от четири.
Морето долу святка като хиляди огледала. Пясъчната ивица се изгубва отвъд хоризонта. Бяха нагласили спусъците за незабавно отваряне.
Холованов е сам в кабината. Самолетът му е Р-5. Бялото шалче от самолетна коприна се ветрее зад гърба му. Изкачи се на четири хиляди. Усмихна се.
— Хайде, момичета, измъквайте се на плоскостите. И недейте се шубелисва. Видите ли зор, с ръце разтворете парашута.
Това и без друго е ясно. Колко пъти са преговаряли инструкцията. Измъкнаха се на плоскостите.
Настя на лявата, Катка — на дясната.
— Готови ли сте?
— Готови сме.
— Изчакайте малко. Добре. Тръгвайте. Свлякоха се от двете крила. Потънаха в небето.
12
Пак ги хвърлиха от четири. Но автоматичното отваряне сега е на три. Летят. Настя се препълни с вятър като корабно платно. Достраша я. Сграбчи халката. Тя изобщо не е халка. Просто така й викат — халка. Всъщност — метална рамка. С въженце. Редно е да държи ръцете си разперени. А Настя час по час попипва халката. Тук ли е. Тук е. Цяла вечност летяха. Настя вече не се надяваше, че приборът, създаден от творческия гений на съветските хора… и изведнъж той взе, че гръмна. Пращящият купол изхвръкна от раницата, развя се над главата й и изплющя, когато се препълни с въздух. Настя огледа купола: добре е напълнен. По въжетата нито премятания, нито преплитания, нито осукване. Сега трябва да се огледа: няма ли вероятност да се забие с краката в чуждия купол. Няма такава вероятност. Завъртя се на въжетата около себе си: няма ли опасност от сблъскване. И такава опасност няма. Катка лети до нея, смее се: — Утре на две хиляди ще отваряме.