13
Отвориха на две хиляди. И двете една до друга.
Холованов е строг: недейте бърза. Успехът трябва да се затвърдява. Десет скока с отваряне на две хиляди. После и по-ниско ще отваряме. За компания и Холованов от време на време скача с тях.
Вечерно време след скоковете кладат на пясъчната ивица огън. Чак до небето. Морето изхвърля чуканчета, клони, греди. Тези цепеници и чуканчета лежат по бреговете с години. Изсъхват. А после влизат в огъня на националния отбор на Съюза. Едни казват, че чуканчетата миришели на йод. Други — че на сол. И на още нещо — казват трети. Каквото и да казват, огънят си мирише на море. И Настя е край огъня.
И целият отбор е тук. Песни до зори: Цан приказ: елгу — на запад, Ей — в другую сторону. А после:
На Дону и в Замостье Тлеют белйе кости…
Пееха и свои специални, десантнически песни: Выползает на плоскость, Собирается С парашютом Человек.
По-близо до развиделяване се зареждаха неприличните. Катка тук държеше първото място. Такива песни подхващаше, че целият отбор стряскаше чайките с кикота си. И танцуваха до изгрев слънце.
14
Хвърлиха ги от четири с отваряне на две.
Куполът изплющя и Настя увисна над морето. А Каткиният не изплющя. Катка профуча край нея и продължи да пада. Превръщайки се в точка. С какво може да й помогне Настя? Парашутът й е отворен и с него няма начин да настигне Катка. Само с викане може да й помогне. И Настя се провиква:
— Дърпай! Катка! Дърпай! Халката дърпай!
На земята Катка се смее. И Холованов се смее. И целият национален отбор се смее. Катка вече е тренирана. Нагласили й прибора не на два километра, а на двеста метра. За да уплашат Настя.
Настя вече си мислеше, че Катка се е пребила.
Всички се смеят. Само Настя не може да се съвземе. Сърцето й не е от желязо.
— Хайде, стига си се цупила, Настя, и ти някой ден ще летиш почти чак до земята, без да си отваряш парашута, и ти ще плашиш новаците. Върви си почини. Повече няма да те плашим. Утре ще скачаме отново от четири, но с отваряне на един километър. Това не е шега работа. Върви се подготвяй морално. Ще те дострашее ли, ако парашутът ти се отвори на един километър?
— Няма да ме дострашее.
15
Хвърлиха ги от четири.
С отваряне на един километър.
На един километър куполът на Катка изплющя, а Настя лети надолу, превръщайки се в точка.
Сега дойде ред на Катка да крещи.
— Настюха, отвори си парашута! Отвори си парашута, патко! С ръце дърпай! С ръце!
С нищо не можеш да й помогнеш. Катка е увиснала на парашута — по-бързо няма как да полети. А Настя не си отваря парашута — към земята, към земята, към земята. И откъм земята й крещят: „Дърпай! Настюха! Дърпай!“
Не реагира.
На двеста и трите й автомата се задействаха. Куполът изплющя. И малко след това тя стъпи на земята.
Холованов я викна.
— Ти ли го сложи на двеста?
— Аз.
— За да уплашиш всички ни ли?
— Ами да.
— Но ти нямаш практика дори на осемстотин метра да си отваряш парашута.
— Сега имам. Направо на двеста.
— Това е хубаво. За грубо нарушаване на дисциплината те отстранявам от скокове. Изгонена си от националния отбор.
16
Крачи по безлюдната пясъчна ивица.
Вълните шумят. В небето се виждат куполи. В небето се виждат безмоторници и самолети.
А тя няма какво да прави. И няма закъде да замине. Седи на брега, хвърля камъчета във водата. Или лежи и гледа към далечината. Като бездомна котка. И няма какво да яде вече трети ден. Котката би си наловила мишки. А Настя не са я учили как се ловят мишки. Затова просто седи и гледа морето. Наоколо няма жива душа. За сметка на това си отспа за много месеци досега и за много месеци занапред. Никой не ти пречи — лягай на камъните и заспивай. Одеяло не ти трябва. Топло й е. Лежи си. Прехвърля в ума си параграфите на устава.
Зад гърба й заскърцаха камъчета. Озърна се. Човекът не се вижда, защото слънцето й свети право в очите. Само ботушите му се виждат. Непоносимо излъскани ботуши. Реши да не си вдига очите. Защо да ги вдига? И без друго знае на кого са тия ботуши.