И нищо не рече. Какво да му каже?
Той заговори:
— Какво правиш тук?
— Радвам се на света.
— Плюска ли ти се?
— Не.
— Ама че си инат.
Този път нищо не му каза.
— Трябва да ти кажа, че и аз съм страхотен инат. И бих те пратил по дяволите. Но за теб съм дал сто американски парашута. Излиза, че просто съм ги пропил, че съм ги прахосал. Летя в небето и все се мъча да те зърна. Ивицата е пясъчна, няма начин да си се отдалечила много. От нашите парашути.
— Няма начин.
— Тогава да вървим.
— Накъде?
— Да скачаме.
17
Започнаха всичко съвсем отначало: скачаха от четири с мигновено разтваряне, после от четири с разтваряне на три. На два. На километър. Добраха се и до двестата метра.
Отначало на четири ги изкачваше лично Холованов. После го викнаха в Москва по някаква работа. Изкачваше ги помощникът му. Но с Холованов беше по-хубаво.
— Кой глупак разтакава за щяло и нещяло такъв човек в разгара на тренировките?
— Глупачко, ти поне знаеш ли го кой е той?
— Че кой ще е? Холованов. Рекордьорът.
— Много си ми тъпичка, Настенка. Холованов е личният пилот на другаря Сталин. И негов телохранител. Не току-тъй са го кръстили Дракона.
ГЛАВА 3
1
Полето се е ширнало от хоризонт до хоризонт. Прекосява го бетонна писта. До пистата — трибуна за вождовете. Над трибуната — сенник: сини и бели райета. Около трибуната — охрана.
Вождовете ще се появят след три дена. А трибуните се охраняват. След три дена всичко, което е отсам пистата, ще гъмжи от хора. А пистата ще остане свободна. И всичко, което е отвъд пистата — ще е свободно. Над отсрещната страна на полето изтребители ще правят лупинги, там парашутистите ще се сипят като отделни снежинки и като вихрушка. С една дума, въздушен парад. Несъкрушимата мощ на родината. Яките криле на съветите.
А сега засега тече подготовката.
Войници опъват кабели. Монтьори с „кънки“ са накацали по стълбовете като кълвачи, тракат с чукчетата, закрепят фуниеобразните високоговорители. Огромен кран сваля от камиони павилиончета и ги подрежда по права линия. „Бира — минерална вода“. „Сладолед“. „Вестници“. Пак — „Бира — минерална вода“. Сръчни дърводелци сглобяват от шперплатови плоскости клозет. Гигантски клозет. Най-големият в Европа.
Но главната грижа е за сигурността. От Москва са надокарали хергелета чекисти. Тренировка. Наглед — просто момчета с каскетчета, със сакенца, с раирани спортни фланелки. Уж не са чекисти. Ама като се повгледаш — такива са.
И еква команда над полето: „Строоой се!“
Уж беше тълпа, неуправляема орда, а изведнъж се строиха във вериги и колони. Надлъжни човешки вериги чак до хоризонта. Има и напречни вериги. Човешките вериги при пресичането си образуват квадрати. Кутийки. Арматурата на тълпата. Като заприиждат московчани към тушинското летище, между тях ще има ивици от чекисти. От север на юг, от запад на изток. В тълпата не можеш да ги видиш. А сега-засега тренират без тълпата: строй се, разпръсни се. Всяка верижка си има свой началник. Всеки квадрат — свой. Всеки началник има в джоба си телефонна слушалка. Когато тълпата запълни летището, всеки командир в навалицата, в блъсканицата незабелязано ще включи телефона си към подземния кабел или към павилионче „Бира — минерална вода“, или към някое друго павилионче. Не случайно към павилиончетата са прокарани кабели.
По-близо до трибуната на вождовете веригите стават по-чести, кутийките — по-сбити. Край самата трибуна веригите са съвсем непробиваеми. Като фаланга на Александър Македонски.
2
Под самата правителствена трибуна е трибуната на коментатора. Така е настанен, че да вижда и самолетите, и парашутистите, и лицето на другаря Сталин. Та да реагира, значи, ако се наложи. До коментатора е мястото на Холованов. И той ще може да вижда и самолетите, и парашутите, и тълпата, и лицето на другаря Сталин. Сложни са му задълженията на Холованов. Да гледа другаря Сталин в лицето. И небето. И тълпата. На всичко отгоре и коментатора. На кръста на другаря Холованов виси „Лахти Л-35“. Препасал го е, та ако ненадейно коментаторът пощурее и започне да крещи някакви мерзости по микрофона, да не вика дълго, а веднага да бъде пронизан с единичен изстрел между очите. Освен това Холованов държи в ръката си шалтер: управлява онзи, който държи съобщенията в ръцете си. Който държи съобщенията, той може да предава команди. Който предава командите, той командва парада. Не случайно другарят Ленин препоръчал най-напред да бъде завзет телеграфът. Та съобщенията са в сигурни ръце. Шалтерът е за в случай че в кабинката нахълтат врагове и започнат да предават по микрофона на тълпата някакви неправилни команди. В този случай Холованов ще дръпне шалтера и с един електрически удар ще съсипе цялата съобщителна система. За предпочитане е никаква връзка, отколкото да я дадеш в ръцете на врага.