Холованов натисна микрофонното копче и с радостен тон: „А сега бе демонстриран номерът: «Веселячката Катя и чувалът с картофи!» Ха-ха-ха. Номера изпълниха майсторката на парашутния спорт, рекордьорка на Съюза и Европа Екатерина Михайлова. М… чувал с картофи! Ха-ха-ха!“
Лицето на Холованов е като черен облак. Натиква микрофона в зъбите на говорителя: продължавай! Говорителят радостно се разсмя: и чувал с картофи! Гласът му екна като звънче.
А Холованов на грамадния чекист: „Смей се, гад, ще те застрелям!“
Бабаджанкото се засмя унило: „Хъ-хъ-хъ.“ М премина през чекистките вериги: хъ-хъ-хъ. И през тълпата: хъ-хъ-хъ.
А Холованов се метна на едно пикапче. И го погна през аеродрума…
12
Настя угаси купола с долните две въжета. Човек трябва да ги дърпа към себе си енергично и бързо. Вятър нямаше, затова куполът бързо угасна. Смъкна от себе си ремъците и се втурна към Катка.
Катка не се помръдва. Лежи като чувал с картофи. И не гаси купола си. Инструкцията изисква куполът да се. гаси бързо и ремъците да се смъкват. Но Катка лежи, нарушава инструкцията. Настя бегом към нея. Но краката й не тичат. Тътрят се. Настя така се фрасна при приземяването, че и двете й колена май са станали на парченца. И ходилата й. И бедрата. И гръбнакът й сигурно е пречупен на десет места. Настя тича като тромаво чучело: щом угасиш своя купол, гаси съседния — такава е инструкцията. А какво има да го гаси? Той едва-едва се е напълнил, не е издут, както би трябвало да бъде, а е отпуснат като спукана топка. Чуждият се гаси по-лесно.
Настя се хвърли върху него с цялото си тяло, разперила ръце. Просто под Настиното тегло увяхна, макар Настя да не се отличава с килограмите си. Сега куполът бързо да се смачка на купчинка. М да се откачат коланите. За да не повлече вятърът тялото. Настя разкопчава катарамите, а я е страх да погледне Катка.
Тъкмо в този миг довтаса пикапчето. От кабината — Холованов. Уви Катка в парашута и я хвърли в каросерията. И втория парашут пак там. Настя за ръката — и в кабината. Чак тогава я погледна в лицето. И се отметна назад. Дали защото лицето на Настя беше без усмивка, дали защото не е очаквал да я види жива. Според простата сметка, според логиката редно би било Настя да е мъртва.
А Катка — жива.
13
Катка е страшна.
Тялото й си е загубило формата. Деформирало се е. Буци и цицини навсякъде, където не трябва да ги има. Пред очите им тялото почернява. Превръщайки се в една непрекъсната синина.
Холованов — на волана. Настя до него. Очите й не мигат. Холованов се зачуди: нито думичка, нито сълзица. Даде газ. Подкара надалеч от тълпата. Надалеч от виковете.
А в небето — масовият скок. Хиляда парашутисти с разноцветни парашути. Погледа си да не откъснеш от тях.
14
Погребаха Катя Михайлова скромно. И скришом. Погребаха я, както е редно да се погребват десантници в тила на врага. Без ковчег. Загърната в парашутна коприна. На неизвестно място. На гроба й не бива да се издига паметник. Не бива да се пише името й. Престижът на държавата стои по-горе от всякакви индивидуални жертви. Само кръстче на картата. А картата — на сигурно място. Ще се минат петдесет години, ще настъпи пълен комунизъм по цялата земя. Вече няма да има държавни граници, всички страни ще се слеят в едно велико семейство на равноправни народи. И тогава ще си спомним за теб, Катя Михайлова. След петдесет години. Страшно е да си го помислиш: през 1987 година. И ще ти издигнем на това място величествен паметник. От гранит. И ще напишем със златни букви: „При изпълнение на служебните си задължения… при изпробването на най-нова техника, създадена от творческия гений… Катя Михайлова… Веселячката.“
15
През нощта Жар-птицата не плака.
Тя никога не плачеше. Холованов я заключи в парашутния хангар. Предупреди я: не се показвай. Донесе й одеяло, възглавница, сапун, кърпа за лице, паста за зъби, четка, гребенче, кофа вода, донесе й пет кутии десантни дажби. Пошегува се:
— Десантник, въоръжен със суха дажба, е практически безсмъртен.
Жар-птицата не пое шегата. Пък и той разбра — не му беше времето да говори за безсмъртие.
И ето че е сама в огромния склад. Под свода се стрелка прилеп. Луната свети през прозорчето.
Прегърна възглавницата и дълго си хапа устните. До разсъмване. За да не плаче. И не плака.
ГЛАВА 4
1
По московските трамваи се ширят слухове.
По пазарите. По стълбищата. Хората се препират. Казват, че ужасно смешен номер бил показан на въздушния парад: хвърлили от самолет едно моме с парашут и чувал с картофи — също с парашут. Чувалът с картофи станал на пихтия, а момето е живо и здраво. Ама че майтап паднал!