Другарят Сталин вдигна телефонната слушалка:
— Дайте ми Ежов. Другарю Ежов, Холованов трябва да бъде разстрелян.
— Отдавна му беше време — отговори слушалката. — Срещу тоя мерзавец имам дванайсет куфара компромати. Другарят Сталин остави телефонната слушалка:
— И една последна задача, другарю Холованов. Преди да бъдете разстрелян, ви предстои да пресечете слуховете за парашутистката. Мислили ли сте по въпроса как да бъде направено това?
— Мислил съм, другарю Сталин. И реших не само да пресека слуховете, а и да ги обърна в наша полза.
Другарят Сталин се спря до прозореца и дълго разглежда звездата на Спаската кула, на която се бяха покачили трима работници. Звездичките са малки. АКО ги гледаш отдолу. Но хората на звездите ти се струват още по-малки. Същински буболечки. Високо е, дявол да го вземе. А като са толкова високо, за какво друго да си приказват освен за това, кой е паднал отвисоко. И никакви слухове не могат да се пресекат. Холованов предлага да ги пресечем и да ги обърнем в наша полза. Интересно.
— Продължете, другарю Холованов.
— Невъзможно е да отричаме, че парашутистката се е пребила. Затова наредих на отдел „Разпространяване на слухове“ да не пресича слуховете за гибелта на парашутистката, а да ги поощрява и засилва.
— Занимателно.
— Обърнете внимание, другарю Сталин, че през първите два дена се е говорело просто за парашутистка, без да се споменава името й. През последните пет говорят, че не просто безименна парашутистка се е пребила, а коя именно — Стрелецкая. Бъркат й името. Това е работа на моите момчета. Без да отричат факта на гибелта на парашутистката, моите момчета отклониха слуховете в друга посока. Където е лесно да се пресекат. И да се объркат в наша полза. Да се опровергава гибелта на някаква си незнайна парашутистка е невъзможно и глупаво. Но да се опровергае гибелта на парашутистката Стрелецкая е съвсем просто. Тъй като тя е жива и здрава. Затова Москва нека си дърдори за гибелта на парашутистката. Но не на някаква изобщо, а именно за гибелта на Стрелецкая! Цялото внимание лично върху Стрелецкая. Колкото повече са слуховете за нейната гибел, колкото повече са подробностите, толкова по-добре.
-А Стрелецкая трябва да бъде скрита, та никой да не я вижда.
— Другарю Сталин, скрих я веднага след станалото. Никой освен вас, мен и самата Стрелецкая не знае коя от двете парашутистки е загинала.
— Но все някой е видял трупа на онази, която действително се преби. Как се казваше тя? Михайлова ли?
— Трупа на Михайлова го видяхме отблизо Стрелецкая и аз. И толкова.
— Добре, другарю Холованов. Добре.
— Та ако всички говорят, че е загинала именно Стрелецкая, и изведнъж се изясни, че тя е жива и здрава… слухът ще бъде убит. Психологията на тълпата е такава, че на никого и през ум няма да му мине да се сети за другата парашутистка. Ако някой вчера е повторил лъжливия слух за гибелта на Стрелецкая, утре той ще бъде посрамен. Предлагам и настоявам през следващата седмица слуховете за гибелта на Стрелецкая да се докарат до връхната им точка, а след това Стрелецкая да бъде показана.
— Къде?
— Само не в пресата. Ще изглежда подозрително. Да бъде показана там, където я познават и помнят. В завод „Сърп и чук“. И чак тогава в пресата. Уж между другото.
Другарят Сталин пак вдигна телефонната слушалка:
— Ежов ми дайте. Другарю Ежов, посъветвахме се тук с другарите и решихме да не разстрелваме Холованов.
3
— Дру-га-ри! Днес ни е дошъл на гости нашият прочут полярен летец, мотоциклетист от световна класа, ездач с най-висока квалификация и парашутист другарят Холованов.
Сякаш рухнаха таванът и мостовият кран. Овацията бушува, докато не си натъртиха дланите. Излиза Холованов, само че не с авиаторски комбинезон, както му отива на полярен летец, а с червена копринена рубашка, препасана с копринен шнур, с лъснати ботуши, сакото наметнато. На сакото цял ред ордени. Холованов разбира, че хората са го очаквали опакован с кожи независимо от августовската жега. Така си представят хората полярния летец — и една бяла мечка до него. И тъй като разбираше това, Холованов дойде облечен не както се предполагаше и с това допадна на хората. Изненадата повече привлича вниманието. Червената му рубашка особено се хареса на женската половина на работната сила. Запляскаха с ръце. И на мъжете се хареса Холованов поради раменете си, по-широки от гардероб, поради ръста, поради ръчищата, с каквито като нищо можеш да хванеш кон за задните крака, поради лекотата на походката си. Холованов не се изкачи, а изприпка на подиума. Сякаш беше лек като перце. И с огромни крачки по подиума — бум-бум. Мислеха, че ще стигне до средата, ще се спре и ще извади лист хартия. Да, ама не! Тъкмо наопаки. Холованов още с рипването си на подиума взе да разказва някаква случка. Върви и говори. Говори — все едно че народна песен пее и на гъдулка свири. А гласът му — като фабрична сирена, с такъв можеш, ако щеш, арии да пееш, ако щеш, дивизия да командваш. Още преди да стигне до средата на подиума, накара хората да се превиват от смях. Заниза шега подир шега.