Сплотиха се около нахалника челните съзнателни работници. Като стена в четирите посоки. Като непробиваем квадрат. Като кутийка.
— Съветският съд ще ви определи наказанието. Само че кой ви каза, гражданино провокатор, че Настя Стрелецкая се е пребила?
А той, макар че му е изподрана мутрата, застава наперено:
— Ами цяла Москва приказва!
От всички страни рипнаха към него: „Ще те претрепем, гад!“
Но онези, които стояха като стена около нахалника, проявиха съзнателност, прикриха го.
И Холованов викна на тълпата:
— Не бива да го трепете! Убием ли провокатора, ще попречим на следствието. И още нещо: сега всички викате, но и сред вас има такива, които са повярвали на слуха, че Настя Стрелецкая се е пребила. Честно да си призная, другари, и аз се хванах на тази въдица. Чух сума приказки и се оклюмах. Добро момиче е. Мнозина тук го познават. И аз го познавам. Скачали сме заедно. Затуй, като чух за смъртта й, се натъжих. А тя през това време изпълнявала отговорна правителствена задача. Не мога да ви кажа каква. Държавна тайна. Но вярвам, че скоро ще я наградят. С най-високия възможен орден. А вчера вървя през аеродрума и какво си мислите? Насреща ми Настя Стрелецкая с парашут. „Нали се преби?!“ — й викам, а тя се смее!
Цехът мълчи. Мълчи, в хилядите очи се чете укор: провокатора ще го разкъсаме на хиляди парченца, ако кажете, другарю Холованов. По редно би било вие пръв да се втурнете срещу провокатора и да го застреляте. Та да не баламосва хората. Но не бива да ни лъжете. Видяхме, че момичето се претрепа. И в тоя цех мнозина го познаваха. Да убиете провокатора е ваше право, другарю Холованов, но не ви отива да лъжете хората. Нищо че сте полярен герой,
— Добре — казва Холованов. — Москва на сълзи не вярва и на думи не вярва. Знаех, че няма да ми повярвате. Затова докарах Настя със себе си. Настюха, я влез в родния си цех. Покажи се на хората.
И Настя изскочи.
Цехът изахка като един човек.
Хората се разкрещяха, заръкопляскаха.
— Настюха! Ти ли си? Н-настенка! Настася Андреевна, гордост наша парашутна! Красавице ненагледна! Възгордя се ти, не се мяркаш в родния цех! Ей я! Вижте я! А какви ги дрънкаха гадовете!
Смееха се и ръкопляскаха. Ръкопляскаха и се смееха. А дебелите лелки чак се разплакаха: сега се е отървала, ама нали е лудаГЛАВА, другия път ще се претрепе. Как да не я ожалиш, клетата.
А Холованов вдигна ръка:
— Другари, ето ви пример за коварството на врага: цяла Москва била приказвала. А вие слухтите! А вие вярвате! Къде ви е революционно-пролетарската бдителност? Когато врагът говори открито, всички се възмущавате. А ако същият този враг в трамваите ви шепне на ухото, слушате го. Така ли е?
— Така е — задружно се съгласиха.
— Тоя мерзавец тук ви е шепнал, но никой не го е спрял, никой не му е отскубнал езика!
— За пръв път го виждаме, другарю Холованов! Не е тукашен.
— Значи някой го е изпратил! Държите ли го там?
— Държим го! — отговориха му трийсетина съзнателни работници в един глас.
— Наш революционен дълг е да не допуснем такива хубавци като него да ни баламосват. Наш дълг е да видим сметката на провокаторите и разпространителите на слухове! Веднага го заведете в колата. И го пазете. Заедно ще го откараме където трябва.
— Ще го откараме! — отговориха му трийсетте гърла.
— А на всички вас, драги другари работници от завод „Сърп и чук“, съветските парашутисти ме помолиха да ви предам пламенен поздрав от самите небеса!!!
4
Шофьорът отваря вратата на колата. Холованов и Настя сядат на задната седалка. Холованов държи „Лахти Л-35“ насочен към провокатора. Провокаторът е вързан с колани, с въжета, със синджири, с всичко, което е било под ръка, и е проснат в краката на Настя и Холованов. На стъпенките на автомобила са се покатерили съзнателните работници. Част от тях са се натъпкали във втората кола. За охрана.
От завода излязоха сравнително лесно — по случай пристигането на Холованов имаше доста милиция — тя разбута хората, направи път на колите.
Поотдалечиха се.
Холованов прибра своя „Лахти“ в кобура. Закопча го. Съзнателните работници развързаха провокатора. Той взе да си разтрива подутите ръце. Намести се на средната седалка и взе да си бърше грима от лицето. От стъпенката му го попита един, облечен със сиви дрехи:
— Другарю Ширманов, да не би да съм ви издрал много яко мутрата?
— Карай да върви. — И на Холованов. — Както трябва ли ви зададох въпроса, другарю Холованов?
— Много добре, Ширманов, много добре. И момчетата ти добре работиха. От мое име им дай по един допълнителен почивен ден.