Но това вече не го интересуваше чак толкова. Той я прихвана лекичко и я притисна до рамото си.
И тогава тя се разплака.
7
Дълго ехтя вечерята. Изпи се сума пиене. Казаха се сума шеги. Тя седеше вдясно от Сталин и непрекъснато го гледаше. Виждаше го съвсем отблизо. До себе си. Гледаше го с благодарност. Защото той беше я разпитвал за парашутните работи от учтивост. Познава парашутните проблеми по-добре от който и да било инструктор. Знае, че нашият съветски парашут е по-добър от американския. Естествено, че е по-добър. Но знае всичко и за американския парашут със зеленото етикетче: с копринена буба, увиснала на паяжинка. Знае, че по някаква причина съветските летци и парашутисти за един парашут със зелено етикетче са готови да дадат седем съветски парашута. Такава е цената — седем. И той я знае.
Разбираше тя, че не бива да седи и да гледа само него. Затова гледаше всички. А после крадешком — него. Ама никой да не забележи.
Той беше първият, който схвана, че й се ще да се изплаче. Тъкмо в тоя момент. Защото повече не може да сдържа чувствата си. Не се притеснявай. Ето ти моето рамо. Дори не я успокояваше. Реви колкото ти душа иска. Ридай. Гостите ще почакат.
Гостите почакаха. И вечерята не закъсня много.
Някаква добра лелка с вид на икономка заведе Настя във вилата. Изми я. Даде й да си пийне студена вода. Хубава е водата в Сталиновата вила. Студена и изобщо някаква особена. И ето — тя пак е до Сталин. Той й предложи вино. Отказа: „Не пия, другарю Сталин.“ Не настоя. Всички останали, да. Останалите, меко казано, ги насилваше: „Ей, другарю Ежов, защо във вашия край на трапезата всички чаши са пресъхнали?“
Като багдадски крадец се промъкна синият здрач в Сталиновата вила. Шумът се засили. Зазвуча музика. Запалиха фенерите на верандата. А сервитьорите профучават край масата като неуморни машини. Все едно че са с кънки на краката. С тихо свирене. Другарят Калинин, Михал Ванич, час по час поглежда Сталин. А Сталин току му прави знак, че още не е дошло време.
От масата за един миг изчезна всичко, което беше върху нея. Сервитьорите смъкнаха горната покривка. Под нея — друга. Също ослепително бяла. В синкавата тъма и покривката изглежда синкава. Десертът. Сервитьорите подредиха каквото трябваше и се изгубиха всичките наведнъж. Все едно че никога не ги е имало нито на вилата, нито в близките й околности, нито в далечните. Другарят Сталин кимна на другаря Калинин: време е. Другарят Калинин само този знак чакаше. Изневиделица в ръцете му се появи червена кутийка.
Сталин стана. Всички млъкнаха. Дори щурците в ливадата едновременно престанаха да цвърчат.
— Ние тук с другарите се посъветвахме и решихме да наградим нашата парашутистка с орден „Ленин“. Другарю Калинин…
Михал Ванич се усмихва, връчва ордена. Стисна й ръката. После не се сдържа, прегърна я, притисна я до себе си: „Носи го, дъще, заслужила си го.“
Наобиколиха Настя отвсякъде. Поздравяват я, стискат й ръката. Настя се озова в пръстен.
Настрана — само Сталин. Тутакси до него — Холованов. Откъде се появи, никой не може да обясни. И аз, откровено казано, не знам откъде. Просто взе и се появи. Такъв си му е нравът — да се появява отникъде. И другарят Сталин му каза тихо, така, че никой друг да не чуе; — В контрола.
ГЛАВА 5
1
Моторът на колата е дълъг колкото си ще, фаровете й като прожектори на крайцер. Предната седалка е открита. На предната седалка са шофьорът и началникът на охраната. Предната седалка е открита, за да може началникът на охраната да гледа настрани и назад, та ако стане нужда, да сигнализира на колите на охраната. От открито пространство и по-лесно се стреля. А купето е закрито. Купето е като княжеска карета: на пода я килим, я бяла мека кожа, стените, седалките, перденцата — в пепелен цвят. Тапицерията атлазена, на баклавички. Умее Америка да обзавежда колите отвътре. Стъклата и перденцата са толкова дебели, че московският шум остава отвън.
Народният комисар на вътрешните работи, генералният комисар на Държавна сигурност Николай Иванович Ежов си изпъна краката. Обедът в Сталиновата вила продължи до три и половина. Скоро ще се съмне. А работният ден на Николай Иванович продължава. Разпити до пладне. После кратък сън, вечерта бал и съвещание по време на бала.