Той разкопча яката си с две огромни маршалски звезди, поразхлаби колана си и каза на шофьора по съобщителната тръба:
— Карай към Суханово.
2
Настя прибра кутийката от ордена и орденската книжка в джоба си, а ордена стисна в ръка. Така го донесе в парашутния клуб. И на никого не го показа. Радва му се само когато наблизо няма хора. Като го държиш на дланта си, усещаш тежестта му: основният метал — злато, Лениновият профил — платина. Орденът е изпълнен просто и скромно. И красиво. И денем е красиво, и нощем на лунна светлина. Настя си легна на бракуваните парашути, но сън не я хваща. Върти ордена насам, върти го натам. Златото лъщи. Венецът от златни класове е набразден. Всяка бразда лъщи поотделно. А платината си има особен блясък, съвсем различен от блясъка на златото. Настя остави ордена доГЛАВАта си и изведнъж разбра, че без Сталин комунистическата власт няма да я бъде. Ако убият Сталин (кой знае защо, не й минаваше през ум, че той може сам да си умре), властта малко по малко, а после все по-бързо ще започне да загнива и да се разпада. И реши…
3
Николай Иванович Ежов допря чело до студеното стъкло. Проклетият Сталин-Ваксата всеки път го принуждава да пие.ГЛАВАта му се цепи. Това ще мине. Главата ще му мине и Ваксата няма повече да го принуждава.
4
Из парашутния клуб се разнесе слух. Стрелецкая я нямаше няколко дена — всичко е ясно. После се появи. Малко преди да се съмне, я докарала дълга черна кола — работата е ясна. И други като нея сме виждали: отначало закъсняват за вечерна проверка, после вземат да се прибират на разсъмване, после — да се прибират с дълги черни коли. После престават да се прибират… И тая е тръгнала по техния път. Как не я е срам?! Само на осемнайсет години е. А началствата къде гледат? Баш натам гледат. Всичко тръгва от началствата. Всеки знае, рибата от главата започва да се вмирисва… Началствата не ги е срам. Хич не ги е срам. На такова младичко да хвърлят око. Я с какви буржоазни коли са се снабдили началствата. Угаждат си отговорните другари. Началниците по-честичко трябва да ги гърмят. Безмилостно да ги гърмят. Че това е загниване. Това е израждане. Термидор. То не е за приказване. Позор. В жената кое е най-важното? Най-важното е телесната пищност. А на тая Стрелецкая тъкмо най-важното й липсва. Тогаз защо я харесват началствата? Защото е шавлива. Че малко ли шавливи момичета има в нашия клуб, ама пищни? Да, ама на кльощавата са хвърлили око. Разврат и нищо друго. Извратеност на вкуса. Ама кой е крив? Оня нерез Холованов. Хем я чука, хем на началствата я пробутва.
Да пукна, ако до три дена Холованов не пристигне с дълга черна кола и не откара тая Настя Жар-птицата завинаги.
Не се минаха и три дена, Холованов пристигна с дълга черна кола и откара Настя Жар-птицата завинаги.
5
Двамата в едно безкрайно мазе.
Холованов е строг. Разговорът е сериозен.
— Вярваш ли в социалната справедливост, Анастасия?
— Вярвам.
— Нека не спорим за наименованията: социализъм ли ще го наричаме, комунизъм ли; вярваш ли, че на земята може да бъде построено общество, в което ще е осигурена справедливост за всички?
— Вярвам.
— И аз вярвах.
— А сега?
— Това няма значение. Важното е ти да вярваш. Мисля, че вярваш, и затуй ще ти бъде възложена нова работа. Основоположниците са казвали, че социализмът е контрол. Правилно са казвали. При капитализма всеки си има своя паница, чиния или блюдо. Социализмът е общ казан и справедливо разпределение. При капитализма няма кой да разпределя. Затова капитализмът — това е свобода. А обществото на социалната справедливост трябва да разполага с класа хора, които поставят всички обществени блага под единен контрол и ги разпределят справедливо. Онзи, който е до казана, онзи, който разпределя, получава такава власт над хората, каквато на никой капиталист не може да му се присъни. Социализмът е власт на малцинството, това е власт на онези, които стоят до общия казан. Милиони чакали се втурват към общия казан: едно е да създаваш блага, друго е да ги разпределяш. На чакалите им харесва да разпределят. Всяка социална справедливост неизбежно поражда властта на онези, които осъществяват справедливостта. Справедливостта е субективна категория. Онези, които са до казана, по своя преценка решават кое е справедливост.
— Онези, които са до казана, също трябва да бъдат контролирани. И по-често разстрелвани.