че не пиеш, но тя го заслужава.
А навън в тъмното прелитат вилни селища. Перони. Гари. Хвърчи работният влак, никой експрес не може го настигна.
15
Отвори очи, защото й се стори, че има нещо особено. Особеното беше, че влакът стоеше на едно място. Винаги е така: докато влакът върви, всички пътници спят като заклани. Спре ли се — всички се събуждат. Ето че и Настя се събуди, огледа се и се учуди. Къде ли се намира?
Оказа се: в ъгъла на широко меко кожено канапе. Свита на кълбо. Заспала е, без да се съблича. Само някой й бе подложил възглавница подГЛАВАта и беше я завил с вълнено одеяло. Масата е раздигната. Холованов го няма. Надникна иззад перденцето през прозореца. Борова гора. Бодлив тел. Униформени хора. Кучета. Светло е. Някъде към шест заранта. Старшият на пазачите извика нещо на машиниста. И влакът потегли бавно. Двама пазачи с пушки през рамо събраха заедно половинките на решетестата порта. И влакът започна да набира скорост. И пак отвън — вили със зелени стобори, брезови горички, рекичка между обрасли с тръстики брегове и огромен белокаменен манастир с кули, със зелени покриви. Спирачките изскърцаха. Бяха пристигнали.
Настя надникна в коридора. От съседното купе й се
усмихва Холованов:
— Наспа ли се? Време е да се залавяш за работа, другарко принцесо.
16
Когато пътуваш през Подмосковието, във всяко село виждаш църквичка. Порутена, ограбена, изоставена, но все едно прекрасна. Пътуваш през брезови гори, пътуваш през поля и изведнъж — манастирска стена. Като малка крепост. Мощна катедрала по средата. Около нея стени, на чупките на стените кули с шатровидни покриви. Бойниците тесни, камъкът отекващ, стените са близо три метра дебели. Портата кована. Тъкмо такъв манастир им се изпречи на пътя. Езеро като море, дъбови гори. На брега — белокаменен манастир. Самотна гаричка точно под стената. Ремонтният влак до перона. И нито една жива душа наоколо.
В несъкрушимата стена, иззидана от гранитни морени, има сводеста ниша и кована врата. Пред вратата — часови. Не просто часови, а образцов. Досущ като на ордена „Червена звезда“. Часовият тракна за поздрав с приклада по гранита на пътечката, когато Холованов и Настя минаваха край него, и вратата в стената се отвори. Настя си мислеше, че ще им проверяват документите най-малко два часа. Но Холованов май навсякъде минаваше без проверка на документите.
ГЛАВА 6
1
Щом стъпи на каменния плочник, Настя разбра: това не е просто манастир, това е женски манастир. По-точно казано, девически.
Само че момичетата не са с черни одежди, а с къси тесни полички, с кожени куртки като комисарките от гражданската война. С пистолети. Сума момичета. Смеят се. Стрелкат с погледи Холованов. Най-обикновени наши съветски комсомолчици. И погледите им са най- обикновени, открити съветски погледи. Мъжът за жената е приятел, другар и брат. И жената за мъжа е другарка, приятелка и сестра. И младите комсомолки гледат Холованов с другарски погледи. Може би погледите им са малко по-продължителни от другарски. Но съвсем малко по-продължителни. Та дори и не се забелязва, че са по-продължителни.
В манастира се среща още една униформа: зелен комбинезон, високи обувки с дебели меки подметки, парашутен шлем. Покрай Настя и Холованов запъхтян минава с дебелите си подметки един взвод. На тия момичета не им е до усмивки. От тях шурти пот, дишането им е пресекливо. Тия цяла нощ една яка лелка, наглед баскетболна капитанка, ги е карала да тичат из околните гори: не изоставай! Тъй че не им е до усмивки. Единствена капитанката подари на Холованов дълъг другарски поглед. И още един взвод се прибира от нощни занятия: четири отделения по десет и свирепо женче начело. Тая е дребничка. Но редно е да отбележим, че и между дребничките от време на време се срещат свирепи. Подвиква им. Когато се изравни с Холованов, лицето й поомекна. Взводът отмина и пак се чу изръмжаване: не изоставай!
На ливадката пред централната камбанария трети взвод си почиства оръжието. Четвърти скатава парашути.
— А къде скачате?
— Наблизо има аеродрум на полярната авиация. Тук е основното място и на „Сталински маршрут“. Понякога летим до Крим да скачаме,
Комсомолчици с кожени куртки на групички идват насреща им. Отминават ги сериозни, а после зад гърбовете им: ха-ха-ха.
2
Сталин остави настрана последния лист и се замисли. Доминиращ слух през миналата седмица не е имало. Дрънкали са за какво ли не. За това, че са намалени цените на месото, на маслото, на хляба, на ябълките, на водката. Радват се хората. Дърдорили са и за това, че отведнъж са изчезнали месото, маслото, хлябът и ябълките. Само водката била останала. По-евтина с десет процента, а по-долнокачествена — със сто.