И за Робеспиер дрънка Москва. Това не е слух, а популярна тема. Робеспиер бил лидер на Френската революция, а после се сгромолясал под лъскавото острие. Неговите хора му клъцналиГЛАВАта… Най-интересното е, че когато подкарали Робеспиер с боклукчийска каруца към мястото за екзекуции на площад „Конкорд“, тълпата крещяла проклятия, замеряла го с камъни, с гнили ябълки и с развалени яйца, същата онази тълпа, която допреди три дена го смятала за гений на всички времена и народи, тълпата, която с огромен ентусиазъм била приела новия култ — култа към Върховното същество, култа към Робеспиер, култа към личността. В бюлетина има и доста всякакви подробности за Върховното същество… Не бюлетин, а исторически трактат. Под бюлетина се чете подпис: Маленков.
Историята на Върховното същество другарят Сталин я знае. Интересувал се е. До бюлетините на Сталинозото бюро се вижда вехта книжка: Гюстав льо Бон, „Психология на тълпата“. Необяснимо е поведението на тълпите. Страховита непредсказуема стихия. Тълпата винаги си има водачи и подстрекатели. Защо ли тълпата изведнъж е заприказвала за Робеспиер?
И още един бюлетин за слуховете през седмицата. За едно, за друго. Популярната тема на седмицата: Робеспиер. Под бюлетина подпис като заешко опашле. Нечетлив.
А ето го бюлетина от Холованов: цените и Робеспиер. Подписът е рязък и енергичен, буквите приличат на криволици на светкавица.
А какво докладва другарят Ежов?
Другарят Ежов докладва за цените. Ведомството на другаря Ежов не е отразило популярната тема за Робеспиер.
3
Къща трябва да се строи така, че да не мръдне хиляда години. Минимум.
Затова най-добрият строителен материал е гранитът. Изкачва се Настя подир Холованов по гранитните стъпала все по-нагоре и по-нагоре, и по-нагоре. Близо петстотин години са вървели хора по тия стъпала, ала само са ги поизтъркали малко. По тия стъпала още двеста години ще може да се ходи.
Гранитните стени гасят всеки звук, между тези стени винаги те обгръщат прохлада, мрак и покой. Надясно — кънтящи коридори, наляво — кънтящи коридори. Все по-нагоре и по-нагоре се изкачва Настя подир Холованов. Без тренировка ще се запъхтиш, но Настя танцьорката е тренирана, не я мъчи задух, дишането й не е пресекливо като на ония момичета, които само една нощ са потичали и вече дишат тежко.
Стигнаха. Под покрива. На тавана. Покривът е скован от почернели дъбови дънери. За петстотин години те са се вкаменили. През тавана минава коридор и врати наляво и надясно.
Холованов отвори една от вратите: заповядай.
Настя влезе, от щастие й секна дъхът. Стая под наклонения покрив, три на три, Широк дървен креват без табли, покрит с мечешка кожа, рафт, гардероб. Подът — от дъбови дъски. Още една кожа на пода. Чугунена печка в ъгъла. До прозореца маса. Също дъбова. Стол. Толкова. Нищо повече. Тя беше си мечтала за такова жилище. Такива стаи има само в рицарските замъци и в приказните палати. Такива стаи рисуват в детските книжки, когато голямата цветна картинка заема цяла страница.
4
Широкият манастирски двор е обрасъл с люляци. Из люляковото буйство се мержелеят огромни постройки от морени: храмове, камбанарии, трапезарии, килии. Между зданията през люляците минават пътечки, алейки, полянки. И всичко е заградено от несъкрушимата стена с кули. А отвъд стените — хилядолетен елхов лес и святкат езера сред тръстиките, и пак гора и езера. И гората стига чак до планините, до далечния хоризонт. Гората продължава и отвъд планините, отвъд хоризонта. Настя си представи каква красота ще настане през есента, когато пурпурът нашари околностите.
А ако се изкачиш на най-високата камбанария, отгоре с бинокъл се вижда аеродрумът отвъд гората. Там, на аеродрума, има яркооранжеви самолети. Полярната авиация. А един лъщи като сребърен. Това е „Сталински маршрут“. Него лесно ще го познаеш и по очертанията, и по блясъка.
Хареса манастирите работническо-селската власт.
Кое му е хубавото на манастира? Това, че е заграден. Това, че около него са издигнати стени от гранитни морени. По-нависоко камъните са по-дребни, по половин тон всеки. А долу при основата канарите са грамадни. А на манастира хубаво му е и това, че в него има всичко необходимо за живот. За уединен живот. И това му е хубавото, че вратите са железни, че решетките са ковани, че бравите са хитро измайсторени, че мазетата са дълбоки. За концлагер става манастирът. И за секретен изследователски център. И изобщо е незаменим за всякакво тайно начинание.