Речено — сторено.
12
Отначало другарят Сталин лично се включваше към телефонните линии, цъкаше с език, клатешеГЛАВА: брей че хубаво се чува, докъде е стигнала техниката! После заповяда да бъде създаден отдел за постоянен контрол на качеството на работата на правителствените съобщения. И да бъде включен той в състава на Института на Световната революция. Защото задачата е същата: да се контролират приятелите, които могат да излязат врагове.
Но хората не говорят все по телефоните. Говорят и без телефон: във вилата, в санаториума, в горската ловджийска хижа, в кавказкия курорт, във вагона на правителствения влак, в стаите в Кремълската болница, в банята, в сауната, в кревата, в кухнята. И всичко това трябва да се слуша. И всичко това трябва да се държи под контрол. За да бъде защитена Световната революция от приятелите, които могат да станат врагове.
Тогава възниква въпросът: кой да бъде сложен да контролира качеството на преминаването на сигналите.
Другарите от НКВД? Не бива. Те самите трябва да бъдат подслушвани. Армейските командири? Ще чуят сума тайни и ще се възползват от наученото, за да завземат властта.
Трябва да бъдат сложени хора, които няма да се възползват. Които сами по себе си не представляват сила. Млади момичета. Най-добре — без роднини, без познати, без приятели. Най-добре — със съмнителни биографии. Та в случай на нужда…
Не е зле момичетата да се използват и за охрана. Има ситуации, когато за предпочитане е на улиците на Москва да изкараш петкуполните танкове Т-35 на 5-а тежка танкова бригада, а на просторите на московските площади да пуснеш полковете на 1-ва Московска пролетарска стрелкова дивизия. Но има ситуации, когато по-добре е да пуснеш на московските улици групички засмени момичета. Обучени да убиват.
Сила, но невидима.
13
От гледна точка на Световната революция хората се делят на две основни категории: на такива, които трябва да се заколят, и на такива, които засега не трябва.
Като пламне Световната революция, трябва да се знае кой какъв е. Ху из ху. Та да не се примъкнат всякакви към победилия пролетариат. Като удари часът, като забие световната камбана, трябва да се знае с нас ли си бил, другарю, или против нас. Измъквал ли си се? Колебал ли си се? Проявявал ли си примиренчество? Който не е с нас, е против нас! Световната революция ще е по-страшна от Страшния съд. И за всеки приятел има готова папчица. Принципът е стар: да се отдели плявата от зърното! Леди и джентълмени, мадам, мадмоазел, мосю, синьори и синьорити, дами и господа, уважаеми другари, скъпи приятели, строоой се по видове!
Ще настане ден и много работа ще се отвори на другарите от НКВД. Ще падне голяма стрелба. Другарите от НКВД ще изтребват враговете. Но кой ще изтребва приятелите, които могат да станат врагове? Има такава сила. Не спи Институтът на Световната революция. Никога не спи. Безкрайни лавици и по лавиците папчици — ето го оръжието за защита на Революцията! Материал по всички страни. По всички континенти. По капиталисти. Чифликчии. Социалдемократи. По либерали и социалисти. По леви радикали и десни умерени. По генерали и офицери. По журналисти: а си написал гадна статийка за Съветския съюз, за НКВД, за другаря Сталин и хоп! — прави ти се папчица. Тъничка. Само едно листче има в папчицата — твоята статийка. Като напишеш още една клеветническа, папчицата ти ще надебелее точно с едно вестникарско листче. Можеш после сто хвалебствени статии да напишеш. Хубавите не се броят. Хубавите няма да ти помогнат. Лоши работи не бива да се приказват. Това е положението. Седиш си някъде в твоя Париж, чегърташ хартията с писалката. И не знаеш.
Ох, не знаеш…
ГЛАВА 7
1
— Днес работата ти е в групата по цветята. Забрави всичко друго. Помни: най-важното за теб са цветята. Не си само ти по цветята. Но за да бъдеш ефикасна, постарай се да си представиш, че единствена ти отговаряш за всички цветя в цяла Москва.
— Ясно.
Тълпата напира.
Читателю, ако можеш да избираш: московската тълпа ли да контролираш, или да успокояваш хергеле подивели жребци, препоръчвам ти — избери жребците. Тази работа е хем по-проста, хем по-спокойна. А Настя не може да избира. Бойна задача: контрол на тълпата, а именно: работа в групата по цветята. Настя цепи през тълпата като ледоразбивача „Ермак“ през полярните ледове. Дано не я сплескат огромните блокове. Поглед надясно. Поглед наляво. Със зоркото си око Настя вижда в тълпата тънките вериги на чекистите. От запад към изток. От север към юг. Ако не ти е набито окото, няма да видиш веригите. Просто няма да ги забележиш. В тълпата няма как да ги различиш. А веригите образуват кутийки. Скоро по веригите ще премине тиха команда: блокирай. И тълпата ще остане затворена в невидимите за нея кутийки. Само наши хора се промушват в тълпата, минавайки свободно през линиите на чекистите като през стена. И Холованов си проправя път наблизо, и неговите момчета. Ето че сбараха някакъв чичко: какво ти издува дрехата, чичка? И още едного. Много кротко. И незабележимо. Притиснат го от три страни и го опипат от вратовръзката до подметките. Околните изобщо няма да обърнат внимание. Пребарат го, поотупат го и го пуснат: продължавай да се наслаждаваш на гледката, чичка. И Настя си проправя път през тълпата като моряка Железняк през вражеското обкръжение. И целият девети взвод, разгърнат във верига, се промушва през тълпата. И още някакъв взвод, и още един. За обикновените хора това изобщо не са никакви взводове, а просто млади комсомолки с басмени роклички. Ако се появи подозрение за оръжие, никоя от групата по цветята няма да се намеси: ще намигне на Холсванов. Той ще се оправи. А момичетата трябва да търсят цветя. И Настя има същата задача. И тя търси. Както рееща орлица — змия между скалите. Тук уж е чисто. Май и тук всичко е наред. Цялата тълпа не можеш да огледаш. Стотици хора отляво и отдясно вършат същата работа. Гледат за цветя. Също се промъкват сега през тълпата. Поглед надясно, поглед наляво. Ето! Една едра мометина с приятелки. Приятелките закриват мометината, а тя, кучката, държи букет. Букетът е свален надолу, та да не се забелязва. Надява се да хвърли букет на другаря Сталин. Не се надявай, змийо! Настя гребе с лактите си като с весла. Проби си път.