— Хващаш мечока, да речем, ей тоя. От фирмата „A. WEBBLEY & Co, West Bromwich“. Британска изработка. Какво правим след туй? Вадим телчетата.
Севастян присви очи към светлината, огъна едно телче и го пъхна в дупката. И още едно. И още. Повъртя телчетата. Касата щракна. Севастян завъртя ръчката и касата се отвори.
— А тая е германска, от заводите на Круп. Какво правим с нея? Отваряме я. Защо да стои затворена? А това е наша родна путиловска. Яка е. Много е яка. Само че ние — трак — и готово.
За едни каси на Севастян му трябват по пет минути, за други — десет. Една малка зелена я въртя двайсет минути. А после пак му потръгна работата. Някои и за минута отваря. Крачи Севастян из мазето, а ключалките щракат ли, щракат. Той отдавна ги знае всичките. И всяка от тях е отварял по сто пъти. Те може би вече са му омръзнали като на стар даскал, който отдавна знае отговорите на всички задачи.
— А сега ти се опитай.
Остатъка от нощта Настя прекара в отваряне на каси. Изподра си пръстите от огъване на телчета. А Севастян седи до нея, подхилва се.
7
В осем заранта Настя си ляга. Само че как да заспиш? Подиграва й се Севастян. Не иска да я учи. Не иска и толкоз: трябва тъй и тъй. Ама как? И на Холованов: какви ми пращате да ги уча? Некадърници. Ти й показваш, а тя нищо не разбира.
А всеки знае, че няма лоши ученици и не може да има. Има само лоши учители. И ако ученикът не разбира учителя, значи учителят не е развил способностите си така, че всеки да го разбира.
И няма нищо по-обидно и по-унизително от това да клечиш осем часа пред путиловската каса и да тикаш телчета и гвоздеи в отвора. На Настя й е обидно до плач. Такъв е изразът: „до плач“. Обидно й е на Настя, но тя няма да заплаче. До плач той няма да я докара. Настя и със заровена във възглавницатаГЛАВА не плаче. Тя само скърца със зъби. Да тичаш осем часа е лесно, а да стоиш осем часа пред една каса и да я драскаш в безсилна ярост е мъчение.
А Холованов се подхилва. Веднъж Холованов показа пред Настя безпомощността си: не знае как да намери картите на Севастян, сега на Холованов му се иска Настя да почувства своята безпомощност.
8
Русия е в мрак.
Но вече се зазорява. „Главспецремстрой-12“ е в една странична линия. Отдясно няма нищо. Отляво няма нищо.
Спецкондукторът Сей Сеич спи. Той е привършил трудовия си ден. Настя и Холованов не спят. След час ще пристигне маневрен локомотив с една платформа. На платформата обикновен товар — сандъци с бобини тънка стоманена жица. Тънка е жицата, но е много. Сандъците не можеш ги помръдна. Затова на влаковете на обединение „Главспецремстрой“ има специални повдигачни механизми: едните сандъци да се вземат, другите да се върнат. Веднъж седмично през нощта в петък срещу събота на разменна гара 913-и километър докарват вагон стоманена жица. На малки ручейчета се стичат бобинките от районите, превръщайки се в потоци в областните сборни пунктове. Тези невидими за външен човек потоци се сливат в могъща информационна река, която пълни бездънния океан на знанието.
Разменна гара 913-и километър е сборен пункт за информацията от района на Средното Поволжие и Урал. А на някакви други гарички и разменни гари сега получават съвсем същите сандъци с бобини.
Приемането на товара и прехвърлянето му не е Настина работа. За това си има специални хора. Работата на дежурния спецкуриер е да не се отделя от товара. В случай на усложнения незабавно да съобщи с условен радиосигнал, че товарът е в опасност. А къде да съобщи? Да съобщи където трябва. На всеки, който се опита да сложи ръка на товара, трябва просто да предяви пълномощното си и да му каже: „Обадете се на еди-кой си телефон.“ Чичкото на другия край на жицата умее да обяснява кратко и достъпно. В краен случай от електрическия локомотив към платформата със сандъците е прокаран мощен електрически кабел: само като натиснеш едно копче, всички бобини ще се размагнитят И ще се превърнат в обикновена стоманена жица. Освен това (това е за в най-краен случай) в купето на Сей Сеич в специален шкаф има пет автомата „Томсън“. Същите, с които американските гангстери от Чикаго обичат да се появяват на публични места.
Но сега нищо не заплашва товара. Товарът още не е пристигнал. „Главспецремстрой“ стои в мрака. Навън подметките на часовия тракат по чакъла.
А Холованов и Настя чакат вътре.
— Всичко ли разбра?
— Всичко.
— Следващия път няма да дойда с теб. Такава работа и сама можеш да я свършиш.
— Да, разбира се.
— Сега да ти разкажа къде ни е запратила съдбата днес. Тия неща трябва да ги знаеш. Тук съвсем наблизо е Волга. Отпред има мост. Отсреща на левия бряг е град Куйбишев. А на отсамния бряг, северно от нашата разменна гара, са Жигульовските хълмове. Между Жигули и Куйбишев напряко през Волга се строи стената на най-мощната в света Куйбишевска ВЕЦ. В Жигульовските хълмове по заповед на другаря Сталин от февруари 1933 година насам се извършва строителството на подземен град. До Великата освободителна война не остава кой знае колко време. Сега в състава на Съветския съюз влизат единайсет републики, след около пет години те ще станат трийсет-четирийсет. Броят им ще расте. Москва ще си остане официална столица на Съветския съюз, но да се управляват милионни войски и огромна, постоянно разрастваща се страна със стотици милиони население е за предпочитане от никому неизвестен, недостъпен и непристъпен център, който специално се създава именно за тази цел…