9
— Седнете, другарю Холованов. Докладвайте.
— Нова идея, другарю Сталин.
— Нова идея?
— Именно, другарю Сталин. Нова идея.
— И каква е тая нова идея?
— Един от големите хотели в центъра на Москва, най-добре близо до Кремъл, трябва да се задели изцяло за обслужване на висшия ръководен състав на Съветския съюз. Чужденци в него да не се пущат…
— Това вече е осъществено, другарю Холованов. Хотел „Москва“ е предназначен само за обслужване на висшия ръководен състав на Съветския съюз и чужденци в него не се пущат.
— Да се забрани на чекистите подслушването на телефонните разговори в този хотел.
— Забранено им е.
— Хотелът да бъде подчинен на комендатурата на Кремъл. И нито един чекист да не е посмял…
— Хотелът е подчинен на комендатурата на Кремъл и нито един чекист не смее…
— Всички стаи да се оборудват с подслушващи устройства, всичко чуто да се докладва не в НКВД, а лично на вас.
— Лично на мен го докладват.
— Нощем хотелът да се осветява още по-силно, за да могат московчани и гостите на столицата да му се любуват по всяко време.
— Той и сега си е добре осветен. Нощем хората минават край него, любуват му се.
— Да се освети още по-силно. Освен това да се извърши модернизация на хотела. Да се монтира нова вентилационна система. Дебелите тежки пердета във всички стаи да се заменят с леки и да не се закрива целият прозорец, а само долната му част.
— Това вече е идея, другарю Холованов. Понякога ви хрумват гениални идеи.
Холованов сведе очи. Драго му ставаше, когато го хвалеше Сталин, но той веднъж завинаги си бе дал дума да не лъже Сталин. Просто защото не можеш го излъга. Просто защото лъжата все едно ще проличи. Затова Холованов казваше на Сталин истината. Похвали получаваше рядко. Но сега-засега съумяваше да си опази главата. Всеки, който излъжеше Сталин, макар и за някоя дреболия, не живееше дълго. Затова Холованов си гледаше в краката.
— Идеята не е моя, другарю Сталин.
— А чия?
— При нас в контрола работи едно момиче. Познавате го. Парашутистката.
— Стрелецкая ли?
— Тя.
— Къде е тя?
— Сега е в приемната ви. Доведох я за всеки случай.
— Викнете я.
10
Седи Настя в приемната. Личният секретар на Сталин другарят Поскрьобишев подрежда книжата на правилни купчинки. Един от листовете се плъзна и право под краката на Настя.
Настя си затули очите с ръка: не се интересувам от вашите тайни.
— Това не са тайни — смее се Поскрьобишев. — Другарят Сталин понякога, както седи на съвещанията, си рисува дяволчета, а аз имам задължението да събирам тия листове и да ги изгарям.
— Как тъй ще ги изгаряте? — изстина Настя. — Те са за музея!
— Ама това не са картини. Просто човекът си седи замислен и машинално си драска по листа.
— Все едно са за музея! — Настя погледна листчето, докато го подаваше на Поскрьобишев, и я заля вълна на разочарование: това явно не ставаше за музей. Цялото листче е изрисувано с вълци и дяволчета. Но рисунките далеч не са божествени, не можеш ги сравни нито с Рафаел, нито с Рембранд. И Настя тайно си рече наум: Сталин рисува зле. Дори по-зле от Пабло Пикасо.
Точно тогава се отвори вратата на Сталиновия кабинет:
— Влезте.
11
Влезе.
— Другарко Стрелецкая, предложенията ви относно хотела са интересни. Но почти всичко, което предлагате,
вече съм го осъществил. Естествено, вие няма откъде да сте го научили…
— Другарю Сталин, логиката ни води по един и същи път.
— Но вие сте стигнали по този път по-далеч от мен. Разкажете ми за пердетата, вентилацията и осветяването.
— Другарю Сталин, подслушването е хубаво нещо, но значително по-важно е да виждаш израженията на лицата, мимиката. Понякога хитреците се досещат, че може да ги подслушват, и със знаци подсказват на събеседника си да мълчи. Важно е да се виждат тези сигнали. Важно е да се знае, че между тези двама души има нещо такова, което трябва да се скрие. Изобщо зрителното наблюдаване на един човек в ситуация, когато той не подозира за такова наблюдаване, дава повече от всяко подслушване. Новата вентилационна система в хотел „Москва“ ще има мощни подаващи и изтеглящи тръби. За да се диша приятно. Вентилационната система ще намали полезния обем на сградата, но ще позволи на нашите хора свободно да се движат по вентилационните шахти и да надничат в стаите през вентилационните решетки. За да можем да осъществяваме визуален контрол и нощем, трябва всички тежки пердета да се свалят от прозорците и да се заменят с леки полупрозрачни. Прозорците на „Москва“ са много широки, трябва само да се осветяват добре отвън през цялата нощ и тогава в стаите ще се вижда добре по всяко време.