Момичетата одобриха Перзеев: такъв не пада по гръб.
— И тъй, какво представлява човекоядецът? Човекоядецът е най-обикновен човек, на когото много му се яде. Всички сме човекоядци, само че днес всеки от нас е получил вкусна закуска и всички сме сити. Но щом… С една дума, човекоядството е най-интересната наука на света, защото изучава психологията на човека, който се е превърнал в звяр. Особен интерес за науката представлява именно преломният момент, именно прагът, който разделя човешкото съществувание от скотското.
Превръщането на хората в скотове протича смайващо бързо. Недейте забравя — върху си имаме едва шест хиляди години цивилизация, това е съвсем тъничък слой, а ако го почегърташ, под този слой ще се покажат сто милиона години безпросветно зверство. Всеки човек пак го влече към това зверство, но не всеки си признава, че го влече. И не само психиката ни тегли към водовъртежа на зверството — случват се ситуации, когато трябва или да пукнеш, или да изплюскаш ближния си. Дори не така: да изплюскаш ближния си или ближният ти ще те изплюска. Няма какво да губиш и силният изяжда слабия.
Стане ли веднъж човекоядец, индивидът обикновено до края на живота си остава такъв, макар и да се старае да скрие това. То е като убийството: веднъж убиеш, втори път убиеш, а след това ти става навик! Човекоядството става навик по-бързо, отколкото обикновеното убийство. Човекоядството е по-силен наркотик от убийството без изяждане на трупа. В човекоядството се затъва веднага след първия акт, рядко — след втория. Завинаги. Ако след първия акт на човекоядство индивидът после винаги има достатъчно храна, то и тогава той тайно или явно си остава човекоядец. Той може да практикува човекоядството активно или само да мечтае за него, но това не променя нещата: той си е човекоядец. Впрочем както и всички ние.
Съветската наука като най-напредничава в света има уникален опит в изучаването на причините, условията, процесите и последиците на човекоядството. Нашата наука раз полагаше с абсолютно безпрецедентни възможности за всестранно изучаване на феномена масово човекоядство, особено през 1919-а и 1920 година, както и през 1932-ра и особено през 1933 година. О! Нашата наука докрай използва разкрилите се пред нея възможности…
— И вие ли, професоре — не се сдържа Настя, — лично сте виждали живи човекоядци?
Всички се разсмяха. Разсмя се и професорът:
— Само в мазето под камбанарията държа седемдесет и шестима човекоядци. За експерименти.
3
Всичко започва от организацията.
Във всяка работа трябва да се измисли някаква система, скала на ценностите, да се изобретят някакви координати, в които фактите и цифрите могат да бъдат разполагани и сравнявани.
Настя дълго гледа стената, а после подпря стълбата и забоде с кабърчета снимката на главния клиент — Николай Иванович Ежов. Снимката беше 30 на 40. А коркът й трябваше, за да може лесно да забожда с кабърчета снимки и документи.
Николай Иванович Ежов е изходната точка. Николай Иванович е най-близкият приятел на другаря Сталин, следователно — главният му враг. На Николай Иванович Ежов е поверена сигурността на страната, на правителството и лично на другаря Сталин. И ако е така, другарят Ежов е най-опасният човек.
Настя се отдръпна, наведеГЛАВА на една страна, взе да се любува на произведението си: стената е четири човешки боя висока и със съответна ширина. Цялата стена сега е мека и ароматна. Корковите плоскости излъчват изумителна миризма. До световъртеж. Корковите плоскости са просмукани с нещо възбуждащо-опияняващо.
На възбуждащата стена има една снимка, забодена с четири кабърчета: младичкият шеф на НКВД, на петлиците му звезди като на маршал. Под снимката Настя забоде съвсем кратка характеристика: „Роден на 1 май 1895 година. От пролетарски произход. Хубаво пее. Ценител на изкуствата. Образование няма. Лекувал се е от педерастия. Не се е доизлекувал.“
4
Чукна на вратата професор Перзеев, влезе, похвали я: „Браво, Жар-птицо, човек трябва да има портретите на клиентите пред очите си, по-честичко да надниква в техните очи. Да прониква във вътрешния им мир.“
В съседство Настя закрепи снимката на жена му — Женечка Хаютина-Ежова, с характеристиката: „Предана на делото на партията. Проявява революционна бдителност. Настойчиво изучава теорията на марксизма-ленинизма. Обича червения хайвер. Бие слугините си. Облича се в Париж. Притежава най-богатата в Москва колекция на дамски тоалети. Любим парфюм — «Лориган Коти». Любими скъпоценни камъни: сапфири на черни точки; цейлонски изумруди, светли, с вътрешен блясък; безцветни или розови брилянти. Добре се ориентира в скалата на прозрачността на брилянтите. Лятото прекарва в Ялта, зимата — в Барвиха и в австрийски курорти. Съжителства — виж специалната папка 29/815. Съжителствала с Ежов, докато мъж й бил Хаютин.“ Пак там кратичко и за Хаютин: „Враг. Троцкист. Терорист. Вредител. Разобличен от собствената си жена, че поддържа връзки с германското, полското и японското разузнаване. Ликвидиран.“