Трябва да се поръчат табла на стойки.
5
Москва пак за Робеспиер дърдори. Московчани проявяват особен интерес към френската революция. Паралелите се натрапват: там разрушавали църквите — и тук у нас; там терор и тук у нас; там Робеспиер бил провъзгласен за Върховно същество, хъм, тук паралел не се проследява; там Робеспиер започнал да реже главите на вождовете — и у нас има процеси срещу вождовете, вярно, не им режат главите, а само ги прострелват; а после Робеспиер… го отаковали. Неговите си хора.
6
Настя окачи и плакати с отличителните знаци на чекистите. Тук има нюанси. Във всички главни управления на НКВД отличителните знаци са като в армията, но в НКВД съществува съвсем особена структура — ГУДС: Главно управление на Държавната сигурност. На тази структура са дадени привилегии и предимства. Най-долният чин е сержант от Държавна сигурност, а отличителните му знаци са като на армейски, граничарски или гулаговски младши лейтенант. А лейтенантът от Държавна сигурност носи траверса като капитан. Майорът от Държавна сигурност — три траверси като полковник. И чиновете са особени, в ГУДС например — старши майор от Държавна сигурност. Някой не е бил много наясно с езиците, когато е измислял такъв чин. Майор си значи старши. А старши майорът е, тъй да се каже, два пъти старши. Старши майорът от Държавна сигурност има на петлиците си ромб. Във всички други главни управления на НКВД и в армията ромб има комбригът. Не са му се досвидели на другаря Сталин отличителните за Главното управление на държавната сигурност. Жалко, чекистите не отвръщат на Сталиновите грижи с благодарност, ами плетат заговори. В съседната стая има трийсет хиляди папки с досиета на чекисти заговорници. Това са само онези, които се наложило да бъдат ликвидирани през последните година и половина. Къде е гаранцията, че оцелелите не плетат нови заговори?
7
Седи Настя сама. Не знае кога е ден, кога е нощ. Очите й червени. Понякога почукат на вратата: обедът. Хубави обеди й носят. А после ги отнасят. Непипнати. Доста рядко наминава Холованов.
— Какво стана, принцесо Несмеяно? Изчисли ли ги?
— Нищо не съм изчислила.
— Я излез да потичаш…
— Голямо тичане ни чака, Драконе. Помни ми думата, крака няма да ни останат от тичане.
— Вземи да се посгрееш в банята… Ще ти олекне.
— Здравата ще се сгреем, Драконе. Тепърва ще се сгреем.
8
Мина се месец. Два се минаха. Отслабна отшелничката. Стана бледа.
Неразбираеми са разговорите на чекистите. По-точно казано, разбираеми са, но не всички. Помежду си те се наричат не с имената, а с прякорите си. Това им е нещо като професионален шифър. Често сменяван. Чекистите се сменят на цели пластове. Докато Институтът на Световната революция се ориентира на кого какъв му е прякорът, вече ново поколение е заело началническите кресла и е въвело нови прякори…
— Вехнеш като в харем, Настьона.
Това е дреболия. Ще дойде време за веселби. А сега трябва да се работи. Трябва да се събират късченца информация и да се подреждат в система. Всичко е взаимосвързано. Само че тези връзки не винаги са разбираеми. И се иска всичко да бъде свързано. А това е труд. Настя работи така, че чак й призлява от недоспиване, работи така, че пред очите й започват да се въртят зелени кръгове. Възможностите на човешкия мозък се подценяват катастрофално. Настя прелиства папки, чете, запомня, сама се учудва: колко неща трябва да се запомнят!
9
— Не — казва Холованов. — Тая няма да я бъде. Стига толкова. Тръгваш с мен. Насила ще те откъсвам от умствената работа. Заповед: обличай кожените дрехи, излитаме за Хабаровск.
Далеч е Хабаровск. Кацане в Куйбишев, зареждане. Кацане в Новосибирск, зареждане, преспиване. После Иркутск. И чак след това е Хабаровск. Маршрутът е прокаран още по-нататък — до Владивосток. Това е направено нарочно.
А засега самолетът си лети. В кабината са Холованов, радистът и бордовият механик. А в салона Настя е сама — спецкуриерка. Настя се е загърнала в северни кожи. Постоплила се е. Не й се помръдва. Двигателите на две крачки от нея реват, нажежили са се. По крилата скреж, а двигателите от жегата са в трепкаща мараня и от тях излизат огнени опашки. Колко енергия се хвърля за охлаждане на двигателите. А все някой ден хората ще измислят начин да прехвърлят част от топлината на двигателите в кабината и да я загряват и тогава пътниците ще летят не с космати ботуши, не с полярни якета, не във вълчи кожи, а просто по палта или дори шлифери.