10
Второто кацане е в Новосибирск.
Военно летище в гората.
Холованов закара самолета до една отдалечена площадка. За такива самолети е предвидено специално място зад три реда бодлив тел. Влекачът докара цистерната с гориво. Инженери и техници налетяха с отвертки на двигателите. Страховит караул застана на пост около „Сталински маршрут“. Приближи се кола. „Москвич“. Тя е дошла да вземе бордовия механик и радиста. На тях мястото им е в командирския хотел. Това не са просто членове на екипаж, а членове на екипажа на Сталиновия самолет: в хотела за полковници.
А за Холованов (личния Сталинов пилот) и за Настя (спецкуриерката на ЦК) — друга кола и друг хотел. Правителствен.
Това е в обратната посока. В гората отвъд бодливия тел, отвъд зеления стобор. Близо до аеродрума, само че в друг свят.
11
Страната се възражда, строи заводи гиганти, например най-мощния авиационен завод в света, а до завода се строи град Комсомолск. Страната ги строи със свои сили, живее в землянки и бараки, но американските инженери трябва да бъдат настанени така, че да не ни е срам за страната на Съветите. И затова в живописната гора край бъдещия Комсомолск зад бодлив тел и зелен стобор се строи американско градче. Строи се по американски проекти, с използване на американска техника и американски строителни материали. Малки уютни двуетажни къщички. За да ти е приятно да живееш и да работиш: седем-осем стаи, салон за приеми, кухня с бокс за закуски, трапезария, вечерен салон, съвсем малък басейн в къщата и още един — край къщата, гараж за две-три коли, мазета за разни нужди и малка градинка околовръст. И само толкова. За семейство от двама-трима души напълно стига. Уличка от малки красиви къщички, кино, американски магазин, малко ресторантче, поликлиника — това е цялото градче.
И охрана около него.
Още един пример. В Магнитогорск се строи свръх-мощен металургичен комбинат. Нужна ни е стомана за танкове. Наблизо зад зелен стобор — градче за американските инженери.
Страната строи и Челябинския танков завод — пак американско градче.
И по цялата страна.
И за съветските ни ръководители — американски градчета.
По американски проекти. С използване на американска техника. От американски материали.
Така ще живеят всички хора през двайсет и третия век. Ако не се разплодят прекалено много. А сега-засега можем да строим така само за онези, които са на отговорна работа. Само онези, които водят света към Световната революция, към всеобщото щастие и равенство.
Отвори шофьорът вратата на колата — Настя слезе цялата в кожи. Пухкава като полярник. И Холованов слезе — също пухкав. Пред тях се издига малък дворец. Бял дворец в синкавата сибирска тайга. Американски проект. Отчетливи прави линии. Никакви излишества. Както се изразяват архитектите: обектът е ориентиран хоризонтално. Бял гранит. Такъв и у капиталистите няма да срещнеш. Правилно. Трябва да се строи за векове. Така да се строи, че потомците да не се срамуват за дедите си. Тишина над двореца. Само вятърът шуми в короните на боровете, но не нарушава тишината, а я подчертава.
12
Камериерката поведе Настя и Холованов към покоите им. На Настя северното крило, на Холованов — източното.
Казва се хотел и затова очакваш широки коридори и червени килими по лъснати паркети. Както навсякъде у нас. И очакваш врати отляво и отдясно.
А тук не е така.
Тук планировката е свободна. Както трябва да е в дворец, като в космически кораб от двайсет и четвъртия век. Основната идея е да не се позволи на погледа да обхване всичко наведнъж. Затова няма отчетливи граници между стаите и салоните, затова коридорите плавно преминават в стълбища, а стаите — в галерии и балкони. Затова зад всеки завой виждаш нещо съвсем ново. Затова вратите на покоите излизат не в прав като улица „Горки“ коридор, а в салони с неуловима форма с огромни камини, с широки възглавници-канапета, с пеещо между камъните сред тропически орхидеи ручейче, пропълзяващо от единия салон в другия, със стъклена стена над обраслата скала, с истински сибирски водопад, който реве зад прозрачната преграда, хвърляйки искрящата си мощ в главоломни дълбини.
Ах, където трябва са врязали двореца. С пипе. Дворецът трябва да се разположи така, че под балконите и галериите дива река да се устремява с рев между скалите към кристално езеро, водният прах от водопада да затуля ждрелото, да се върти като снежна мъгла при лошо време и да святкат в него дъги от слънчевия лъч. Трябва да се избере такова езеро, в което водата е прозрачна до самите дълбини, в което се вижда всяко камъче на дъното, всяка рибка между камъните. Такова езеро трябва да се избере, в което на отсрещната недостъпна страна право от прозрачните води щръкват канари от бордови гранити, а от всеки корниз в скалите към небето се извисяват златни кедри. Мястото трябва да се избере там, където мирисът на смолиста тайга се е просмукал в земята и небето завинаги.