Настя хвърли косматите ботуши, якето от вълча кожа, дебелото вълнено бельо и лекото копринено. Ваната е малък басейн, бълбукащ отвътре. Досами спалнята има и малка сауна. Хубаво е след многочасовата побъркваща самолетна вибрация да хвърлиш тежката си екипировка и да се потопиш в бълбукаща вана. Хубаво е след това да се гмурнеш в леден басейн. Хубаво е да си полегнеш на парещите дъски на сауната.
Холованов би могъл да отпраши със самолета и по-нататък, без преспиване в Новосибирск. Той изобщо е способен да лети по четирийсет и осем часа. Но измисли преспиването, за да откъсне Настя от книжата. Да я проветри над облаците, да я напои с мразовития въздух на височината.
Тихо е в горския дворец. Тук рядко отсядат гости. И слуги не се виждат. Попитаха Настя, попитаха Холованов: какво искат за вечеря. Желаете ли да гледате филми? Кои именно? Трябват ли ви преводачи? Кога да ви събудим? Кога да сервираме закуската? И каква да бъде закуската?
Въпросите са изчерпани, отговорите — получени, слугите изчезнаха.
Тихо е като в безлюден космически кораб. Само смолистите чукани в камината изпукват от време на време. Само миризмата на пушек леко те стряска. Само далечният шум на тайгата буди неясни спомени.
Дракона и Жар-птицата са сами. В целия дворец. В цял Сибир. За цялата нощ.
ГЛАВА 9
1
В Хабаровск кацнаха на разсъмване.
Холованов излетя от Иркутск по такъв начин, че да пристигнат в Хабаровск рано. В полетния лист пише: транзит до Владивосток. Това е, за да не вдигат паника, да не стряскат местните ръководители. Холованов се обажда да им изпратят кола не от комитета на партията, а от най-близката военна част. По същата причина: защо да се вдига шум?
Настя в салона се преоблича. Всичко полярно надоблачно да се свали. В такъв вид по Хабаровск лятно време не се ходи. Сега е с пола, гимнастьорка с алени петлици, на петлиците — емблемите: 14-каратови сърп и чук.
Жар-птицата се препаса с колана, провери пистолета на хълбока си. Провери добре ли е хваната веригата за чантата. Чантата — в лявата ръка. Закопча на китката си стоманената гривна. Сега никой не може да издърпа чантата от ръцете й, освен ако й отреже ръката.
Пристигна колата на командира на съседния изтребителен полк: шофьор и двама охранители с винтовки.
Те още не знаят къде трябва да ходят и защо. Холованов бе казал по телефона на командира на полка съответстваща за ситуацията фраза — и ето че колата е под крилото.
И самият командир на полка е под крилото: ще обичате ли още нещо? Не, на Холованов нищо друго не му трябва. И не покани командира на полка в самолета. Просто командирът е пристигнал по своя инициатива: да види всичко ли е наред. Случайно да имате още някакво желание?
Не. Холованов няма никакви други желания. Командирът може да се занимава с повишаването на боеготовността на поверения му полк.
Настя седна на задната седалка:
— Карайте към голямата къща.
2
Изкозируваха охранителите на голямата къща. Настя има такава тапия, че не я бавят на входа.
По стълбището — нагоре, покрай каменната статуя: Ленин и Сталин на една пейчица.
Настя предварително е изучила по схемата разположението на стълбищата, коридорите и кабинетите, затова се запътва към началническата врата, без да пита за посоката. Една пълна лелка се втурна да прегражда вратата с тялото си. Настя я отстрани с леко движение от пътя си: нежно с ръба на дланта под брадичката — и бавно нагоре, блъскайки я едва-едва назад. Такова движение нарушава равновесието на противника. Пълната лелка се пльосна на креслото си, а Настя покрай нея — към вратата. Почука и веднага я отвори, без да изчака разрешение.
Отговорният другар се надига иззад бюрото си — целият кипящ от възмущение: при него така не се влиза.
Изпреварвайки началническия гняв, Настя му се представя на един дъх:
— Спецкуриер на ЦК Стрелецкая. Поомекна отговорният другар. Настя изважда от чантата плик с пет печата и му го подава:
— Разпишете се.
Разписва се отговорният другар. А кранчето на писалката му подскача. Разпечатва плика. От нетърпение къса хартията на парченца.