— Върнете ми плика. На него се разписахте за получаването.
— Да, да, то се знае.
Иска му се час по-скоро да прочете писмото, ама на, трябва да изгуби две секунди, докато връща плика на тая педантична скубла.
Другарят се зачете. Посланието е съвсем кратко. Прочете го.
Не повярва. Прочете го още веднъж. Посъвзе се.
— Честито.
— Нима знаете какво пише тук?
— Аз съм спецкуриер на ЦК и знам какво пише там.
Там пише, че другарят Сталин ви назначава за заместник-нарком на НКВД.
— Да.
— Честитя ви още веднъж. Излитаме веднага.
— Как веднага?
— Така. Качваме се на самолета и излитаме. Другарят Сталин ви чака.
— Трябва да предам всички работи на заместника си.
— Не е нужно да му предавате нищо. Сега спешно трябва да поемете длъжността в Москва. После ще се върнете и ще му предадете работите. А сега заключете огнеупорната каса, запечатайте я с личния си печат. Ключовете и печата вземете със себе си.
— Но нека поне се обадя вкъщи, да не ме чакат за обед.
— Самолетът не чака. Ще им изпратим радиограма от борда.
— Но аз нямам полярни дрехи, ще замръзна в самолета.
— Дрехи има. Донесла съм полярни ботуши 47- и номер, шлем 63-ти номер и най-широките възможни кожено яке и панталон.
Нищо не каза отговорният другар, но в погледа му се четеше: „Прави си сметката, кучко, като пристигнем в Москва, като стана зам.-нарком на НКВД…“
3
Двайсет и три часа е чистото полетно време до Москва. Освен туй се каца за зареждане. Обратният път е без междинни нощувки: другарят
Сталин чака.
Тежко му е на отговорния другар в самолета. Бръмчене, дрънчене, вибрация, от устата му излизат кълбета студена пара, тя се полепва по стените като скреж.
Но куриерката от ЦК май е осъзнала, че трябва да си подвива опашката, когато разговаря с другар от такъв ранг. Там в Хабаровск ролята й беше спецкуриер на ЦК, а в самолета тя е обикновена стюардеса. Явно се е поуплашила и през целия път се държа както подобава на образцова стюардеса на правителствен самолет: „Ще обичате ли омари?“
Престана да се сърди отговорният другар на Москва. Заместник-нарком на НКВД не е шега работа. Отива ли му да се ядосва на едно девойче? Това ли му е равнището? Сега заместник, а току-виж и… А момето и другояче може да накаже. Жалко, че не останаха да преспят в Москва. В обикновени дрехи малко кльощавичка изглеждаше, а като се издокара с кожите, горе-долу хваща око.
И пилотът Балабанов или Калабанов, как му беше името, също правилно се държи. Разбира палето кого вози, поздрави отговорния другар изпънат като струна. Кацнаха на Ходинка.
Настя допря „Люгер“-а до тила на отговорния другар: „Арестуван сте. Не се дърпайте и не подскачайте. Дясната ръка полека в джоба. Извадете ключовете от огнеупорната каса и печата. Така. Хвърлете ги внимателно на пода. Ръцете назад. Другарят Сталин ви чака.“
Не й стана ясно на Настя защо трябваше да тъпчат дебелия в самолета с омари, защо се правиха пред него на учтиви. Щом се качи в „Сталински маршрут“, трябваше да му закопчеят ръчичките и нека си лети с белезниците. Ако вземе да буйства — да му разкървавиш мутрата, да го изхвърлиш от самолета. Ама не, слугувай му из целия път.
Попита Холованов защо е трябвало чак до Москва да разиграват комедия. Помълча Холованов, после си призна:
— Така заповяда другарят Сталин.
4
От каменния под лъха студ. Жар-птицата седи с рунтави полярни ботуши. Краката трябва да са топли. На раменете — британско кожено авиаторско яке. Загръща си колената с мечешката кожа. Да не мръзнат. Тъмно е в библиотеката. Само крушката над нейната маса. Абажурът е зелен. Да не заслепява. Може би зелените кръгове се дължат на проклетия абажур. Студено е в залата. Колко топлина дава ламаринената печка? Трябва още една да сложат. Огромни сенки падат по стените, по прозорците.
Толкова много неща научи за правителствените съобщения, че като нищо могат да я назначат за началник на управлението. И проблемите на качеството й станаха ясни, и проблемите на закриването, и много други проблеми. Но главният проблем са хората. Хората не можеш ги проумя. Всички маси са отрупани с папки, с книжа, със схеми. Настя си поставя за задача да разчисти масите от книжата. Нищо не излиза. За да се добереш до същината на един интересен човек, трябва да поръчаш от хранилището папки за двайсет или трийсет други хора. Оправиш се с един, а интересната нишка продължава по-нататък. В хранилището има специална маса с колелца. Натоварят масата с папки с досиета и я докарват на Настя. Само колелцата тракат час по час из манастирските коридори.