Проблемът е като пред всеки изследовател: купища книжа и все едно не ти стига информацията.
И портретите престанаха да се побират на стената. Настя заповяда да сложат насред залата голямо табло на стойки. На него разположи целия ръководен състав на Наркомата на съобщенията. Другарят Берман — над всички други. Другарят Берман е изходната точка. И кратичка характеристика: „Роден на 10 април 1898 година. От селско семейство. На високи постове в контраразузнаването се издигнал веднага след революцията. На възраст 22 години бил ръководител на тайната полиция на самостоятелна държава — Далекоизточната република (ДИР). След присъединяването на ДИР към Съветския съюз ръководил контраразузнаването на Далечния изток. От 1930 година е заместник-началник на ГУЛАГ на НКВД, от май 1932 година — началник на ГУЛАГ. От 1936 година — заместник на Ежов. От август 1937 година — нарком на съобщенията на СССР. Любител на изкуствата. Бил е член на комисията по продажба на ценности за Америка.
Заподозрян е в открадването на орден «Андрей Первозвани» с платинена верига и брилянти, общо тегло на брилянтите — четирийсет и осем карата; и на орден «Бял орел» с брилянти, общо тегло на брилянтите седем карата. Бил член на държавната комисия по продажбата на платна от фламандски майстори от колекциите на Ермитажа. Според агентурни сведения умишлено е занижавал цените на платната, срещу което получил големи подкупи от купувачите (виж специалната папка 27/135), банковите сметки — 11В8 в Базел, 8В5 в Цюрих (виж специалната папка 33/741). Възглавявал строителството на канала Москва — Волга. Тайно държал публичен дом за посетители от висок ранг и харем за себе си лично (виж специалната папка 35/115).“
Току надникне Холованов:
— Вехнеш ли?
5
Интересна картинка се очертава в Наркомата на съобщенията: всички портрети на таблото са свързани с червени кончета. Всички са свои хора. Всички. Само едно изключение. Изпратили им миналата година майор, който бил завършил Военната електротехническа академия. Майорът се казва Терентий Пересипкин. Бачка яко, както личи от записите на разговорите, носи на гърба си всички останали. Онези от НКВД не са много наясно с въпросите на съобщенията,
На таблото портретът на майор Терентий Пересипкин е най-отдолу. Към него отвсякъде се точат черни кончета. Всички го мразят. От самия Берман към Пересипкин тръгва черен конец. Отдавна биха разстреляли Пересипкин, ама тогава съобщенията в страната може да се разпаднат. Затуй го търпят.
Настя поиска досието на майор Пересипкин и всички бобини с магнетофонни записи: нахакан мъж, не цепи басма на никого, има нахалството да отстоява мнението си, лично с Берман се карал в кабинета му…
Не е зле да се докладва на другаря Сталин.
6
Майор Терентий Пересипкин бе престанал да се прибира вкъщи: какъв е смисълът? Метро, после тролейбус, след това автобуса трябва да чакаш. А той все не идва. Добереш се до вкъщи, а там вече те чака вестовой с мотоциклет: викат ви. Майорът имал непредпазливостта да се учи добре в академията и по разпределение имал нещастието да попадне не в армията, а в Наркомата на съобщенията. Протестирал. Доказвал. Но му обяснили: в мирно време всички съобщителни системи на страната са подчинени на чекистите. Това е логично. Някой каже ли нещо — те всичко трябва да знаят. Но по време на война всички съобщителни системи ще се използват за военни цели. Работата върви към война, това всеки го вижда, и е време съобщителните системи полека-лека да се военизират. Ти си първата лястовичка, после още военни ще вземат да изпращат.
Още щом стъпил в наркомата, Пересипкин се почесал по тила: всички в наркомата са чекисти.
Иска да се сприятели с тях, само че те са баровци, а той — оръфляк. Не е от тяхната каста. И си приказват за някакви свои работи, доста мъгляви, и езикът им чудат, и държането им особено, дори чиновете им други: той си е майор и носи майорски отличителни знаци, а техните майори ходят с отличителни знаци на полковници. И наричат хората с прякори. Говорят си за някого, а ти никога няма да се сетиш за кого именно.
С една дума, натресъл се. Не се надява да доживее до войната. При завършването на академията получил чин майор и това явно е последният му чин. В такова обкръжение по-висок няма да получиш. А може и тоя да загубиш. То майната му на чина, ами да не си загубиш иГЛАВАта. Работи по цели дни и по цели нощи. Нощем, като остане сам, решава от заранта да се поддаде, да преклониГЛАВА и да се усмихва на всички чекисти по кучешки. Но идва заранта и майор Пересипкин все не може да се усмихва така, че да им се хареса. Неговият нрав не му позволява. Ще му се да върти опашка, ама нищо не излиза.