Чуди се на криволиците на съдбата и вече е готов и за арест, и за мъчения, и за смърт. Очаква да го приберат всеки ден. Всеки час. Всяка минута.
Чекистите около него също се чудят. Всяка заран изумено казват на Пересипкин вместо поздрав: „Още ли не са ви разстреляли, Терентий?“
7
Настя рядко се прибира в стаята си. Хубаво е тук. Дъждът потропва по покрива. Топло, уютно. Печката пее. Печката е същата като в залата, само че стаичката е малка и бързо се затопля. Настя е решила да си даде почивка. Вдига телефона:
— Обед в четирийсет и първа стая.
— Сега е два през нощта.
— Така ли? Не съм забелязала. Хайде, измислете нещо.
— Сега ще измислим.
Не спи Институтът на Световната революция. По всяко време на деня и нощта ще ви донесат обед. Можете да го наречете късна вечеря или ранна закуска. Както ви се харесва. Не спи Институтът на Световната революция, тракат телеграфните апарати, шифровчици декодират текстове, по библиотеките и хранилищата за документи момичета като Настя са се навели над дебели папки, „Главспецремстрой“ докарва вагони с бобини с магнитна жица, бойците от външната охрана разтоварват зелени сандъци, пълни кой знае с какво, бръмчат самолети на летището, в мрака изчезват групи някакви хора…
А Настя е решила да си почине.
Капят дъждовни капки, стичат се по наклоненото стъкло. Колко хубаво ще бъде, когато някой ден тя се събуди, а прозорецът на наклонения покрив ще бъде затрупан със сняг.
Но засега няма сняг. Засега по черния прозорец вали дъжд. Трополи дъждът, вие бурята, коминът свири.
На вратата се почука: вашият обед.
8
Добре ще си живеят хората след Световната революция. Стига да доживеят до нея. Но не е лош животът и преди Световната революция: на подноса има чиния с филийки горещ бял хляб, леко запържен с масло. Французите го ядат така. В бутилката има изстудено вино. Не какво да е, а „Шабли“. Бялото месо в листа от салата е пушен фазан. Освен това на подноса има блюдо с ароматни ябълки, кавказко грозде и нежни праскови. Към всичко това — горещ сребърен кафеник. Просто и скромно. Настя си наля вино. Отпи една глътка и се замисли. Седи на кревата с гръб към стената, а чашата си остана до устата й. Настя е решила за пръв път от много седмици насам да си даде истинска почивка: решила е да спи пет часа подред, а може дори шест, после да стане сутринта и да поброди из гората около манастира, ей тъй, а после пак да се залови за работа за седмици наред.
Само че мозъкът й не е способен да се изключи от работния ритъм. Затова изстива горещият хляб, приготвен както го обичат французите. Настя забрави за пушения фазан. Забрави за виното в чашата, която държи до устата си. Не й е до виното.
Дали да не позвъни на някого? Може би още някой в манастира след два часа през нощта вече не работи, но още не спи?
Настя погледна слушалката с дълъг неразбиращ поглед и изведнъж я грабна:
— Оператор, тук е Жар-птицата. Холованов веднага да дойде в стаята ми.
Затръшна слушалката. Облече се. Пак грабна слушалката:
— Изпратете Холованов не в стаята ми, а в моята зала.
— Холованов го няма.
— Щом се появи, кажете му да дойде при мен.
9
По коридора надолу. Мрак. Нощ. Тук-там светят прозорци, а между сградите е тъмно като в рог. Дъждът плющи, вятърът развява шлифера й. Нищо, следственият блок е съвсем близо, а после по коридора — към своята зала. Тук е царството на професор Перзеев. Може да се мине през двора, а може и през човекоядското мазе. Покрай клетките с човекоядците. Смъртта винаги е привличала хората. Прегазят ли някого на улицата, струпва се тълпа. Зяпат. Какво има да зяпат? А тук има какво да се гледа. Настя Жар-птицата е човек като всички. И нея я привлича смъртта. И ако има възможност да се надникне в очите на смъртта, кой ще изтърве такава възможност? И тя не я изтърва…
10
Из манастира се разнася слух: Жар-птицата вика при себе си Дракона нощем. В която и стая да го викне, Дракона търчи натам. Където и да се намира, каквото и да върши Дракона, всичко зарязва и се втурва към нея. По всяко време на деня и нощта.
11
Настя влезе в залата си, погледна стените, разбра грешката.
Подпря стълбата и започна да смъква снимките от стената.
12
Холованов се появи в девет сутринта.
Влезе: залата съсипана. Смъкнати са снимките от стените. Колко време, колко труд са хвърлени и това шантаво момиче е унищожило всичко.