Чашите трябва да се слагат пред вождовете така, че да не ги разплискаш, да не полееш вожда, да не привлечеш по никакъв начин вниманието на салона. Свършиха си работата бързо. А на трибуната другарят Микоян вече разказва как вражеската агентура трови добитъка в колхозите, как плете заговори, как подхвърля гайки между зъбчатите колела на машините, как пуща враждебни слухове, как отравя кладенци. Разказва другарят Микоян, а другарят Ежов шепне на Сталиновото ухо нещо тайно. И целият салон се вторачва не в другаря Микоян, а в устните на другаря Ежов. На салона би му се искало да надуши тайните по движението на тези устни. Само че нищо няма да излезе. Бдителен е другарят Ежов, закрива си устните с длан.
А другарят Микоян — за това, как наемниците на капитала палят посевите, как подрязват подпорите на мостовете, как слагат върху релсите в тунелите многотонни канари. Салонът слуша с уважение и внимание. Всеки зам.-началник на областно управление може да разкаже и по-големи страхотии. И затова слуша. Старае се да разбере накъде бие ораторът.
А ето накъде:
— Разпасал се е врагът, престанал е да се страхува. А не е ли престанал да се страхува, защото бдителността на някои чекисти се е притъпила?
Ето каква била работата. Салонът се посниши.
— Дали врагът не се чувства спокойно, защото е сигурен в безнаказаността си? Дали…
А от дъното на салона се чуват стъпки. Салонът се вцепени. Всеки трябва да гледа напред. Към другаря Микоян. Към другаря Сталин. И към шепнещия другар Ежов. А назад не смей да погледнеш. Не бива да си въртишГЛАВАта, не бива да се озърташ, когато от сцената ехти толкова важна реч. Такива ужаси докладва другарят Микоян, че чак да не повярваш.
Трудно е да се вслушваш в речта на другаря Микоян. Другарите в салона слушат предимно звуците на стъпките. И им е трудно да чуят нещо друго освен тях. През салона чак от отсрещния му край към сцената крачи някой, без да бърза. Всеки разбира: току-тъй никой няма да тръгне през салона, когато другарят Микоян държи реч, когато другарят Сталин я слуша.
През тайното прозорче Настя вижда всичко. През салона върви Холованов. Спокойно върви. Не бърза. И двама със сиви костюми с него. Другарите в салона не смеят да погледнат Холованов. Другарите в салона гледат президиума. И всеки сякаш се затуля с рамо от крачките. Всички отляво на пътеката се наклониха леко наляво. Всички отдясно на пътеката — надясно. Все едно че магнитно поле отблъсна всички от пътеката. А Холованов докосна лекичко с ръка началника на Омското управление на НКВД. Майора от Държавна сигурност другаря Хватов. Обърна се другарят Хватов към Холованов едва-едва и без думи го попита: мен ли? Холованов също с учтиво кимване без думи: теб.
Стана другарят Хватов, тръгна да излиза от салона. Приведен. Бавничко. За да не скръцне. За да не пречи на говорещия от трибуната другар Микоян. За да не нарушава тишината, за да не затуля сГЛАВАта си перспективата към президиума. С вида си другарят Хватов се извинява за безпокойството.
Излезе от салона. И двамата със сиви костюми след него,
А Холованов остана.
Само се дръпна в сянка. Зад една колона.
3
Гледа Настя през прозорчето. Удивителен концерт. И на сцената удивителен, и в салона удивителен. Безкрайна реч е измислил другарят Микоян, а по пътеката пак върви Холованов и двамата със сиви костюми с него. Другарят Микоян — за вредителството в птицевъдството, а стъпките по килима се приближават. И Холованов пак бутва някого по рамото. И обръщане наГЛАВАта: мен ли? Теб я. Кого другиго? И тръгна другарят враг по килима на пръсти.
Към изхода.
Другарят Микоян — за вредителството в дърводобива. Салонът съвсем примря. Това е вече съвсем директно. Щом каза, че в лагерите дърветата не се секат както трябва, двамата със сиви костюми бутнаха по рамото началника на управлението на Амурските дърводобивни лагери: елате с нас. Гледа Настя салона и констатира промените: колкото повече врагове извеждат от салона, толкова по-яростно аплодира салонът на оратора. На място и не на място. И възгласи: „На великия Сталин — слава!“ Ту един скочи от креслото си, ту друг: „Слава на великия Сталин!“
А другарят Сталин слуша речта. Другарят Сталин целият е изтъкан от внимание, изваян от внимание. Все едно че не викат за него. По салона плъзва истерика. А на него окото му не трепва. Той дори не забелязва колко го обичат, как са готови да сложат за него живота си на олтара на отечеството.
Трудно й е на Настя да схване Сталиновата тактика. Гледа Настя през тайното прозорче и все не може да проумее: защо другарят Сталин е възложил тази работа на Холованов? Такава практика противоречи на теорията на човекоядството. Ако всичко се прави, както го изисква науката, тази работа трябва да се възложи не на Холованов, а на самите чекисти. Нека сами се арестуват взаимно, нека сами се изтезават взаимно, нека сами си стрелят взаимно в тиловете. Та човекоядският инстинкт да не се притъпява. Та никой да не вярва на никого. Та всеки да се страхува от другите.