— И това ли си изчислила?
— Тук всичко е ясно. Трябва просто да си спомниш кое не проверявате по време на обиск.
— Всичко проверяваме.
— Проверявате всичко освен… собствените си гащи. С професионалисти си имате работа бе. Единият от тях е джебчия. Вие влизате в килията и започвате обиска. Той в това време скрива тестето в твоя джоб. Когато обискът е привършен, открадва тестето от джоба ти. Той не е сам в килията. Четирима са. Също професионалисти. Макар и да не са джебчии, могат да го улеснят. Джебчията обикновено работи с партньори. И те му партнират, като отвличат вниманието ти.
— Виж какво, Жар-птицо, ако си права, ако намеря картите при обиска… в джоба си, ще им върна картите, нека играят, но непременно ще им кажа, че ти си им хванала спатиите…
10
— Мистър Хъмфри, искам да проведем с вас един делови разговор.
— Слушам ви, мистър Холованов.
— Останете още една година.
— Не, мистър Холованов, време ми е да се прибирам вкъщи. В Америка.
— Ще ви плащам двойно повече.
— Не, мистър Холованов. Време ми е.
— Добре. Тъй да бъде. Но има един проблем…
— Какъв?
— Работата е там, мистър Хъмфри, че вършехте много деликатна работа…
— Разбирам, мистър Холованов.
— Знаете твърде много… Ще пристигнете в Америка и ще започнете да разказвате на всички, че другарят Сталин подслушва телефонните разговори на най-близките си съратници…
— Мистър Холованов, никога на никого нищо няма да разкажа…
— Това се казва делови разговор, мистър Хъмфри. Това се казва делови разговор.
— А и ако започна да разказвам, никой няма да ми повярва: по документи аз съм работил не в Съветска Русия, а в Австрия. И писмата до близките ми са написани уж от Австрия. И сте ги изпращали, доколкото знам, от Австрия…
— Всичко е така, но не сме сигурни, че ще си удържите на думата…
— Ще ви подпиша клетвена декларация, мистър Холованов…
— Клетвена декларация? Това е хубаво. Това добре го измислихте. Само че какво ще правя аз с клетвената ви декларация?
— Как какво? Ако публикувам нещо за системата за подслушване, ще ме дадете под съд…
— Не обичам съдилищата. Съдебен процес може да се спечели, но може и да се загуби… Затова клетвената декларация не ми стига.
— Какви други гаранции са ви нужни?
— Животът ви, мистър Хъмфри, е най-добрата гаранция, че на никого нищо няма да кажете.
— Да ме убиете ли искате?
— В никой случай. Хора убиват само престъпниците. Аз не искам да ви убивам, искам да ви ликвидирам.
— Протестирам и искам незабавно да викнете тук моя адвокат.
— Адвокатът е предразсъдък на буржоазния съд. Ние се ръководим от интересите на нашата страна и на Световната революция, не ни е нужен адвокат, който ще доказва, че не сме прави. И без адвокат знаем, че сме прави.
— Всички чуждестранни инженери, които работят за вашата страна, ли убивате?
. — Там е работата, че не всички. Всички, които строят танкови, артилерийски, авиационни, автомобилни заводи, ги изпращаме в родината им, след като сме ги възнаградили щедро. Но вие вършехте много деликатна работа.
— И много такива като мен ли има?
— Броени единици. Вие не сте правило. Вие сте изключение.
— Кой е следващият?
— Тримата инженери, които монтират вентилационните системи в хотел „Москва“.
— Но в Америка ще се усъмнят.
— Нека се усъмняват. На всички, които не бива да се връщат, предварително им оформяме документите не за Съветския съюз, а за Австрия, Бразилия, Австралия, Германия. Ние използваме това в свой интерес: американски инженери заминават за много страни… и изчезват. А в Съветския съюз не изчезват. Ето — поработили са и се прибират в родината си с добри пари.
— Ще изпратите ли моите пари на семейството ми?
— Не, ще ги конфискуваме. Сей Сеич, вземете чантата, пребройте и съставете акт за получаване на припечелените от мистър Хъмфри пари.
— На мястото ми друг инженер от Америка ли ще пристигне?
— Да.
11
Севастян мечкарят се смее и клатиГЛАВА: хитро момиче си ей, хитро. И вади своите телчета и кукички.
— Та щом си толкоз хитра, дъще, ще ти разкажа тайната си. Имаше в живота ми един момент: щракнаха ми белезниците, тикнаха ме в пандиза. И май на смърт се канеха да ме осъдят. После ме докараха тук. Учи ни, казват, на занаята си, инак… А аз реших: ще ги уча, ама най-важното няма да им разкажа. Осемнайсета година кисна тук в манастира, мнозина ваши съм обучил, ама най-важната тайна само на теб ще я разкажа. Жалко е да умреш и да отнесеш със себе си тайната на занаята. А ти ми допадна. На теб ще ти я разкажа, а ти я пази. Разкажи я на друг, но само на човек с добра душа. Разкажи я само веднъж в живота си и само на такъв, когото смяташ за истински човек. Значи тъй. Как се въртят кукичките в дупката, ще ти покажа. За това кой знае колко ум не се иска. Най-важното не е там. Най-важното е другаде. Първо трябва да обикнеш мечока. Разбираш ли? От все сърце да го обикнеш. И нищо да не искаш от него. И нищо да не желаеш от него. Мечкарят е като строителя, като поета, като художника, като писателя.