Голям загубеняк е художникът, който още докато рисува картината си, пресмята колко пари ще получи за нея. И картината му няма да е свястна. И пари няма да вземе за нея. Художникът трябва да е творец. Бог на картината си. Трябва да обича творбата си още в замисъла. Или строителят: има добри строители, които обичат сградата още преди да са започнали да я строят. Обичат всеки зазидан в стената камък. Обичат всяко забито в стената гвоздейче. Който обича, той сполучва, и такава сграда ще трае векове. Разбра ли ме, шантавелке?
— Разбрах ви.
— И в нашата работа всичко се крепи на любовта, от любовта започва и с любовта завършва. А ти го обикни. Ти недей смята бронирания сейф за студено парче желязо. Представи си го като нежно, уязвимо същество. Докато касата е натъпкана с пари, всеки я обича, всеки гледа да я докопа. А когато е празна, никому не е нужна. Ами че тя се докача. Както човек се докача: докато си богат и прочут — всички те обичат, а като се свършат паричките и славата те напусне, всички ти обръщат гръб. Как да не се докачиш? Та и ти обикни касата не заради парите, а ей тъй. Заради силата й я обикни, заради теглото й, заради непробиваемите й стени. И бъди нежна с нея. Но и през ум да не ти минава нещо като „Сега ще те отворя и ще те отараша“. Няма да се отвори тя пред користна душа. Дай й любовта си, без да искаш нищо насреща. Дай й я. Може пък и сама да се отвори. Всичко на тоя свят се крепи на любовта. Любовта е златното ключе, което отключва всички каси. Обичай си работата и тя ще те обикне. Обичай хората и те ще те обичат. Не се преструвай, че обичаш. Обичай! Три пъти ще ти го кажа.
Зад гърба на изрисувания мечкар грейна лъч и на Настя й се стори, че главата му е заобиколена от златно сияние.
— Севастян Иванич, вие да не би да сте… светец?
12
Утре ще има изпълнение.
Утре ще е първото й масово изпълнение.
В списъка влизат 417 изпълняеми. За четиристотин изпълняеми не си струва да се копаят два трапа. Един стига. Трапът вече е изкопан. Копали са го превъзпитани крадци. В досието на всеки от тях е ударен печатът: „Тръгнал по пътя“. Превъзпитаните бяха работили с пълно разбиране за значението на тяхната работа. За какъв дявол ще копаят затворници трап в гората? Копаеха и час по час поглеждаха конвоя: дали не го копаем за себе си? И решиха помежду си: не за себе си. Ние сме дванайсет души, а трапът е барем за петстотин. Копаеха и се радваха: добре сторихме, че тръгнахме по пътя на оправянето. Добре сторихме, че се превъзпитахме. Онези, които са упорствали, ще ги заровят в тоя трап.
ГЛАВА 11
1
Будилникът дрънчи като котвена верига по бронираната палуба на крайцер.
Първата й мисъл бе да разстреля будилника и да го запокити в разстрелния трап.
Втората мисъл — да натисне копчето.
Натисна го и дълго седя на ръба на кревата, загърната с одеялото. После погледна будилника и се уплаши — 3 часът и 23 минути. По коридора — до тоалетната. Женската умивалня е празна. Сама е. Изми се, среса се. Ботушите й са лъснати от снощи, снощи приши и чистата якичка на гимнастьорката си. Затова се стегна на бърза ръка.
В трапезарията готвачката леля Маша разлива водка. Щом изпълнителите ги вдигат в три, кога ли става леля Маша? Екстра готвачка е леля Маша. Разбира си от работата. И е добра. Готвачът изобщо трябва да е добър по душа. Готвачът трябва да влага душата си в манджите. И изобщо всички трябва да са добри.
Постарала се е леля Маша: кренвиршите в казана вдигат пара, питките са горещи, току-що извадени от фурната, изпържила е три тигана картофи, нарязала е хрупкави краставички, зеле с лук. Лично разлива водката. От яденето си вземай колкото искаш, а водката е по сто грама.
— Ето ти порцията, моето момиче.
— Не пия, лельо Машо.
— Такъв е редът, дъще, в такъв ден за спокойствие на душата.
— Тя си ми е спокойна.
— Ама не те ли дострашава? Настя не я разбра:
— Че защо да ме дострашава? Май днес няма мен да разстрелват.
А от всички маси се разнасят смях и шеги: я каква смяна расте, нищо че не пие.
Настя се изчерви, сведе очи.