И на превъзпитаните им е по-весело. Тъкмо са си сменили ватенките, нова група се съблича. Току-виж и по-хубава ватенка си намериш. И обувки се срещат. От четиристотинте души все някой ще е с нови обувки. И можеш да си подбереш мераклийска ватенка. Така че след петата група превъзпитаните до един са с нови ватенки, всички скърцат с новенички обувки. Те са дванайсет души. Вярно, не може да се каже, че работата им е лека. А трапа кой го изкопа? Те. Но не стига да се изкопае трапът. В трапа пада работа. Труповете трябва да мъкнат в трапа, да се подреждат. От краищата като зидария, а по средата на камара. Като гръмнат двайсет души, стрелбата се спира, превъзпитаните слизат в трапа, започват да подреждат.
Изпълнителите работят качествено, но такава си е човешката порода:ГЛАВАта простреляна, а оня още жив. Тогава следва заявка нагоре: един тук шава, доубийте го. Или самите превъзпитани го доубиват с лост. Изпълнителите също помагат: като застрелят двайсетина души, преди да пуснат превъзпитаните да ги наредят, стрелят в купчината.
За по-сигурно.
9
В два часа леля Маша докара обеда: какво става, момчета, изгладняхте ли?
Холованов се допитва до хората: сега ли ще обядваме, или да си довършим работата? Строг командир е, но работата е напрегната и в такива моменти хората се сближават. Разбират се от половин дума, чинопочитанието сега само пречи. Затова Холованов в такива ситуации е демократичен: какво ще кажете, братлета?
А какво да кажеш? И така бива, и инак бива. Не е зле да си довършат работата и чак тогава да се наобядват. Свършваш си работата и шапка на тояга. От друга страна, работата уж не е кой знае колко, само две партиди и кусур останаха, ама после трябва да се заравят траповете, да се напише акт за извършената работа, друго, трето. Накъсо казано, я да обядваме.
Полянката край самия трап е възхитителна. Разстлаха одеяла на тревата. Вместо покривки. Леля Маша нарежда порязаници ароматен хляб, купчинки домати, краставици, сипва борш в котелките. А водка — нито грам. Водката е само преди и след. И е строга:
— Я всички да си измиете ръцете!
10
Казват, че в момента на смъртта мозъкът ни работел съвсем не както в живота. В момента, когато се прекратява притокът на кръв към мозъка, мозъкът сякаш се взривява в своя последен свръхмощен импулс. И далеч не случайно онези, които като по чудо са избегнали смъртта, но вече са се намирали в ноктите й, разказват, че в най-последния момент са видели целия си живот с милиони подробности. Съвсем не случайно в момент на катастрофа времето сякаш се разтегля. Виждаме връхлитащия ни локомотив така, като че ли гледаме забавени филмови кадри. Но времето не се разтегля, просто през оставащите мигове сме способни да видим и осъзнаем значително повече, отколкото в нормална обстановка.
Настя гледа лицата на разстрелваните, примирайки от възторг и ужас. В момента, когато куршумът пробива човешкатаГЛАВА, лицето на убивания изразява толкова емоции, като че ли за части от секундата човекът е можал да чуе целия „Реквием“ на Моцарт или да прочете Гоголевия „Шинел“.
Всекиму неговото. Един в момента на смъртта си прелива от ярост, друг — от неутолена жажда за мъст, трети изведнъж проумява сладостта на смирението и умира в блаженство, прощавайки на враговете си. Различни са чувствата на хората, но на Настя й е ясно, че чувствата на разстрелваните не са мимолетни. Времето за тях тече съвсем не както за онези, които засега остават да живеят. За части от секундата, през най-последните мигове разстрелваните успяват да преживеят, да разберат и почувстват повече, отколкото са успели за дълги години, а може би и за повече, през целия си живот.
11
Трапът от единия край се напълни почти догоре. Там веднага го засипаха с пръст.
Нагърмяха се. Хубаво се нагърмяха. Ако бяха изпълнявали в кремълското мазе, никаква романтика нямаше да има. Там си отработваш деня и се прибираш капнал с трамвая вкъщи сред стотици такива като теб изморени през деня хора.
А ако са повече от сто, това задължително става сред природата. Гора. Река. Вечер край огъня. След изпълнението — по сто грама. Това се възприема като лекарство, като кисело витаминче след инжекция. Сто грама не стигат. Иска ти се повече. Затова вечерно време след разстрела всеки си изважда своето шише.