Всичко е сложено на общата трапеза. На такива вечери чиновете не се признават. Всички са свои. Всички са приятели. Всички са певци.
Кое най сплотява хората? Съвместната работа. Колкото по-трудна е работата, колкото по-отговорна е тя, толкова по-яко е приятелството между онези, които я изпълняват.
Огънят пламти, излъчва жега, рояци искри отлитат към небето, консервираното свинско и шпековият салам са на корем. Чичо Вася връзвачът вади с пръчка печени картофи от жаравата.
А водката нагарча.
ГЛАВА 12
1
— Не ти ли се струва, Драконе, че сега, през лятото на 1938 година, чистката е достигнала връхната си точка и трябва да бъде ограничена?
— Другарят Сталин си знае работата.
— Не ти ли се струва, че другарят Сталин вече е прехвърлил критичната точка и в случай че НКВД се опита да вземе властта, другарят Сталин просто няма да има на кого да се опре?
— Преуморила си се.
— Можеш да ми казваш каквото щеш, но веднъж аз седях в манастира и гледах телефона.
— Това е ужасно интересно.
— Гледах телефона и ми дойде наум, че най-простият начин да извършиш държавен преврат е да изключиш телефоните на другаря Сталин. Без свръзка няма управление, без управление няма власт. Да изключиш някого от съобщителните системи значи да го изключиш от властта.
— Никак не е лесно да се изключат съобщителните системи.
— Сега не е лесно. Сега столицата е една и всички линии се събират в Москва, но скоро ще бъде готова резервната столица в Жигули… Един вожд на две столици. Кажи ми, Драконе, предвидил ли е другарят Сталин някакъв предпазен механизъм, за да не позволи на заговорници да се възползват от едната от двете столици в негово отсъствие?
— На такива въпроси не отговарям.
— Тогава ще задам тоя въпрос на другаря Сталин.
— Момиче, много рискуваш… Другарят Сталин заема поста генерален секретар от шестнайсет години насам. През тия години никой не му е задавал въпроси…
2
Москва е затисната от лепкав задух.
Москва няма какво да диша. Москва очаква буря. Москва очаква пречистване.
Необикновената пареща жега се е разляла над Москва, проникнала е във всички кътчета, изсушила е хилавите дръвчета. Московчани са изпотъпкали тревата. Вдига се прахоляк.
А до кабинета на Народния комисар на вътрешните работи и генерален комисар на Държавната сигурност Николай Иванович Ежов жегата няма достъп. Стар похват: от ранни зори, още преди изгрев слънце трябва да се затулят с плътни тежки завеси всички прозорци. И не само в кабинета, а и във всички коридори. Жегата не прониква през дебелите стени. Жегата прониква през прозорците.
Николай Иванович Ежов тръгна покрай дългата маса. Пет минути вървя от единия й край до другия. И пет минути обратно.
На отиване мина покрай петметров портрет. Върна се покрай същия портрет. На портрета — човек с ботуши, с разкопчан войнишки шинел, със зелена фуражка.
3
— Другарю Сталин. Тя иска да ви зададе въпрос.
— Другарю Холованов, аз заемам поста генерален секретар от шестнайсет години насам и през тия години никой не ми е задавал въпроси.
— Тя го знае, другарю Сталин.
— И въпреки това?…
— И въпреки това…
— Кажете й да дойде.
4
Народният комисар на съобщенията, комисар от Държавна сигурност първи ранг Матвей Берман енергично изкозирува на сержантите от Държавна сигурност. А сержантите, след като разтвориха пред него и двете половинки на вратата, стиснаха пушките си в положение „За почест“. Дълбок е смисълът на този поздрав: ние държим в ръцете си оръжие, но вас, драги и любими комисарю от Държавна сигурност първи ранг, не ви спираме, не ви препречваме пътя с щиковете си, пушките ни са устремени към небето като бариери, вдигнати при вашето приближаване.
На сержантите им е драго. Другарят Берман се премести от Народния комисариат на вътрешните работи в Наркомата на съобщенията, но дори външно си остана верен на огромното здание, на гранитните входове и мраморните стълбища. Другарят Берман отиде в Наркомата на съобщенията, ала ходи с униформа на чекист, носи на петлиците си по четири ромба на комисар от Държавна сигурност първи ранг. И не забравя тази сграда.
Драго им е на сержантите: другарят Берман уж напусна НКВД, за да заеме по-висок пост, но все едно че не е напускал. Просто Наркоматът на съобщенията под неговото ръководство още повече се преплете с НКВД и стана неразделна част от огромния мощен механизъм.