Сталин вдигна телефона:
— Холованов да дойде при мен.
6
Народният комисар на вътрешните работи и генерален комисар на Държавната сигурност Николай Иванович Ежов беше умислен. Той имаше работа за вършене, но не може да се съсредоточи върху нея. Седна на бюрото си, разгърна една червена папка. Толкова ясни са цифрите пред него. Толкова просто се правят изводите. Армията я е вкарал в ярема. Колкото по-високо е положението на командира, толкова по-голяма е вероятността да го халоса брадвата. И партията също я изтребва с ударни темпове.
По заповед на Сталин Ваксата.
Статистиката е увлекателна. Голямата чистка е насочена срещу всички. Но колкото по-високо е положението на даден човек, толкова повече са възможностите да го прегази трамваят на пролетарската справедливост. Обикновеният съветски човек през последните две години е имал възможност да попадне под сразяващия меч на НКВД с вероятност 5 %. Дребен безпартиен началник — със 7 %. Член на партията — с 44%. Член на Централния комитет на партията — със 78 %. Ако тази зависимост се проследи най догоре… до човека с разкопчания войнишки шинел, с ботушите и зелената фуражка… тогава според статистиката излиза, че той ще стане жертва на НКВД с вероятност 100 %. Така казва статистиката. Трябва просто да умееш да я използваш. А и как другояче? С ръцете на НКВД другарят генерален секретар на партията, Ваксата, унищожава партията си. Унищожи ли партията, ще остане генерален секретар без партия. На кого може да се опре? Само на НКВД. Но ще позволи ли НКВД някой да се опира на него? И на Народния комисариат на съобщенията е по-добре да не се опира другарят Вакса. Да се опре на армията? В армията всички се страхуват от Ежов. На правителството, на чиновниците, на държавните структури? Ежов всичките тях ги е стиснал за гушата. Другарят Вакса прекали. Другарят Вакса е гол крал.
7
— Другарко Стрелецкая, не бихте ли могли да повторите на другаря Холованов всичко, което ми казахте?
— Разбира се, че бих могла. Но искам да ви разкажа нещо съвсем друго.
Не обича другарят Сталин хората, които действат не според указанията му. Но другарят Сталин се усмихна. И не можеше да се разбере: добродушно ли се усмихна или заканително. Загадъчна му беше усмивката.
— Добре, разкажете ни нещо съвсем друго.
— Другарю Сталин, много от онова, което подслушваме, не можем да дешифрираме просто защото чекистите в разговорите си наричат хората не с истинските им имена, а с известни само на тях прякори.
— С какви прякори?
— Ами, да кажем, често си говорят за някой си Ваксата.
— Ваксата го знам. Мен имат предвид. Настя се смути:
— И за Клуксик си говорят, и за Сигизмунд, и за Карла, Люфик, Ганик, за Чукалото, за Откачения, те край нямат. Съставът на чекистите постоянно се обновява, онези, които идват за ликвидация при нас в манастира, по време на разпитите издават прякорите. Но останалите на свобода бързо изобретяват нови прякори и ние пак слушаме и нищо не разбираме.
— И какво предлагате?
— Предлагам сведенията за чекистките срещи да бъдат подложени на статистическа обработка.
— Така ли?
— Точно така, другарю Сталин. Ние често не разбираме за кого си говорят те или го разбираме неправилно, но никой не ни пречи да анализираме продължителността на срещите. На официалните и неофициалните. Ако за нас не са разбираеми разговорите, трябва да анализираме не смисъла им, а статистическите параметри. Всички ръководители на НКВД от републиките и областите от време на време се появяват в Москва по работа. Информация за пристигането им в Москва и за отпътуването им имаме в достатъчно количество. Известни са ни хотелите, в които отсядат, ресторантите, които посещават, имаме в достатъчно количество сведения за посещенията им във вилите и апартаментите на техните московски приятели. Това е цяла информационна река. Достатъчно много са записите на разговорите им на маса… Реших да съставя графики на посещенията на висши чекисти от провинцията в личните жилища и вили на другаря Ежов.
Нищо не каза другарят Сталин, само помести стола си към масата. По-близо до графиките.
— Да речем, другарят Лаврушин от Горки за десет месеца е идвал в Москва осемнайсет пъти. В шестнайсет случая е ходил в жилищата и вилите на другаря Ежов. Общото време, прекарано в официалните учреждения на НКВД, е 21 часа и 10 минути. В личните жилища и вили на Ежов — 69 часа и 13 минути. В жилищата и вилите на други висши сътрудници на НКВД — 12 часа и 43 минути.
— Я колко интересно било. И записи ли имате?