— А дали да не проверим сега връзките на Бочаров и да не си изясним не отбягва ли Бочаров неофициални контакти с още някого от висшето ръководство на НКВД освен Ежов.
— Вече съм проверила това, другарю Сталин.
— Така ли?
— Началникът на Куйбишевското управление на НКВД, старши майор от Държавна сигурност, освен с Ежов в неофициална обстановка никога не се е срещал със заместник-наркома на НКВД фриновски и с наркома на съобщенията Берман. Той направо ги отбягва, както и те него.
— Занимателно.
3
Не спи подземният град в Жигули. Вагонетките скрибуцат на завоите. Спирачките на електровоза пищят. Някъде набиват пилони и грохотът отеква по километрите подземни тунели. Някъде се забива в скалите Метрострой, някъде затворници извозват хиляди тонове червеникави натрошени камъни, някъде реват вентилатори и изсмукват непрогледния прахоляк от забоите. А в тунел К-66 вече е тихо, вече е светло, въздухът е чист и свеж. Вече се извършва монтажът. Вече са сложени в безкрайна редица сивите шкафове, вече са провесени сплитките от разноцветни проводници, дълги километри, всяка дебела колкото снопа, който бронзовата колхозничка във Всесъюзната селскостопанска изложба е вдигнала тържествено и решително над металната сиГЛАВА.
Тунел К-66 е дълъг пет километра. И петте са наблъскани с бръмчаща, пееща и чуруликаща апаратура.
Стотици инженери концлагеристи досущ като жреци от подземен храм извършват тайнството на съчетаването на милионите фрагменти в единна Система.
Когато работата привърши, ще остане само да бъде втъкнат в процепа на бронираната плоча контрол-блокът…
Дано час по-скоро приключи монтажът. Дано.
Електрожените пръскат искри, монтажниците прокарват кабел.
Монтажниците обещаха да свършат за празника. За седми ноември.
4
— Другарю Холованов, щом нашата Жар-птица е можала просто да изчисли факта на съществуването на контрол-блока, неговото предназначение, приблизителния му вид и тегло и дори фирмата производителка, напълно възможно е, че и другарите от НКВД са могли да изчислят това. На тях ще им е по-лесно да го направят. Под тяхно ръководство се прокопават тунелите в жигульовските скали, под техен контрол към Жигули се прокарват съобщителните линии, именно те наблюдават монтажа на инсталациите и апаратурата. Никак не е трудно да се досетят, че не съм оставил всичко в техни ръце, а съм предвидил предпазен механизъм. Досетят ли се за това, могат да се досетят и за всичко останало. Аз като Херакъл мета Авгиевите обори с пълна увереност, че никой няма да ми попречи. На Жигули засега не обръщах много внимание — подземният град още се строи и ключът от неговите възли и съобщителни системи е у мен. Но стана ясно, че строителството на първия, етап ще бъде привършено предсрочно, а ключът за неговите възли и съобщителни системи може да се намира в ръцете на НКВД. Какво предлагате да направим, другарю Холованов?
— Незабавно да се арестуват Ежов, фриновски, Берман и Бочаров.
— Не, другарю Холованов. Не можем да го сторим. Не можем просто поради това, че те разполагат с повече сили. Всички най-важни обекти в страната, като се почне от охраната на Кремъл, са под охраната на НКВД, тоест — под контрола на Ежов. Наркоматът на съобщенията е под контрола на Берман. Гранични войски са под контрола на Фриновски. Подземният град в Жигули се строи от концлагеристи, тоест под контрола на НКВД. Ако другарите от НКВД са откраднали и контрол-блока, да влезеш в открита схватка с тях е все едно да се изправиш сам пред Чингис хан и ордата му.
— Но какво да правим, другарю Сталин?
— Съществуват други пътища. Другарко Стрелецкая, кой в системата на НКВД е главният враг на Ежов?
— Другарю Сталин, главният враг на Ежов е един стар чекист, вярно, сега той формално не е чекист. През последните седем години, от 1 ноември 1931 година, е на ръководна партийна работа…
— Берия!
— Тъй вярно, първият секретар на ЦК на Грузинската комунистическа партия Лаврентий Павлович Берия. Сталин вдигна слушалката:
— Дайте ми Ежов. Другарю Ежов, в състава на Съветския съюз има единайсет републики. В девет от републиките ние с вас разобличихме ръководителите и ги разстреляхме. Останаха двама: другарят Хрушчов в Украйна, той е много добър другар, и Берия в Грузия. Тук се посъветвахме с другарите, но не можем да вземем окончателно решение: да разстрелваме ли Берия или не? Вие какво мислите по този въпрос?
— Да се разстреля — отговори слушалката, без да губи ценни мигове за размисъл.
— А защо, другарю Ежов? Имате ли материал срещу другаря Берия?
— Срещу всички имам материали.