Дръпнаха мистър Стентън така, като че ли изобщо не е имало такъв мистър на вашингтонските улици.
Холованов с фенерчето право към очичките му:
— Здравейте, мистър Стентън. Как се развиват нещата с известното ви изделие?
— Великолепно, мистър Холованов.
— Готово ли е?
— То се знае. Готово е.
— Откога?
— От една седмица.
На Холованов му олекна. Усмихна се.
— Май за края на годината го бяхте обещали.
— Точно така е. Обещах ви. Но и вие обещахте да платите допълнително за бързината. Затова се постарахме и го изработихме предсрочно.
— И къде е изделието в момента?
— Как къде? Как тъй къде?
— Я не кипвай! Къде е изделието, те питам! — — Че нали ви го дадохме?
— Кога сте ни го давали?
— Ами вчера. Дойде едно момиче, каза, че вие го изпращате. Едно такова слабичко. Симпатично.
— Носеше ли бастуна?
— Беше без бастун, жените не ходят с бастуни. Но в чантичката си носеше дръжката на бастуна.
— Каквато трябва ли беше?
— Съвсем същата.
— А документите й провери ли?
— Как така без документи, мистър Холованов?!
Всички документи са в пълен ред. И разписката е в касата ми. На ваша бланка.
12
Отпред се вижда Волга. Отпред се вижда железопътен мост: единият му край се опира в отсамния бряг, другият
— в хоризонта. Тринайсет арки. Едно време мостът се казвал Александровски, сега — просто мостът. Малцина помнят някогашното му име. Малцина помнят, че строежът на моста започнал през 1876 година, а след четири години по него тръгнали влакове. Тогава той бил най-големият мост в Европа, символ на руския капитализъм, който неудържимо бил хукнал право към зората. Мостът и сега изглежда внушителен. Наоколо е степ. Вече е студено. Вятърът свири в жиците. Разменна гара. Три коловоза. По насипа надпис от варосани камъчета: „Слава на Сталин!“ На страничния коловоз стои „Главспецремстрой-12“. И толкова. Нищо повече.
Профуча червеният експрес „Куйбишев — Москва“, хората гледат през прозорците ремонтния влак, нищо интересно не могат да видят.
Тъй като всичко интересно не е отвън, а вътре. Вътре във вагона, за който не може да се каже пощенски ли е, багажен ли е. Там вътре Сей Сеич проверява готовността на Жар-птицата за изпълняването на отговорната правителствена задача.
— Оттук ще тръгнеш сама. Куйбишев е на две крачки. Най-важното е да не разберат откъде си се появила. С теб никаква връзка не можем да поддържаме, Жар-птицо. Всички телефони са в ръцете на НКВД, целият телеграф — в същите ръце. Тръгвай. Ако научиш или направиш нещо, връщай се тук. Ще бъдем на тая разменна гара редовно всяка събота от полунощ до пладне.
— Сей Сеич, 913-и километър е точно срещу Куйбишев, мислите ли, че НКВД не се досеща, че тук имаме постоянно място за спирки и дълги престои?
— Нека се надяваме, че те не знаят за това.
13
Горещо е през септември в симпатичния град Вашингтон. Горещ вятър премята първите окапали листа по К-стрийт. Холованов запали цигара, дръпна, плю и дълго псува за разтуха.
— Задигнали са го. Задигнали са контрол-блока. Как ли са ме проследили тия гадове? Пак. добре, че Жар-птицата навреме вдигна тревога. Нейсе, очаквах този вариант. Страхувах се от него, но тъкмо той взе, че се случи. Знаеш ли, Ширманов, чак донякъде ми е и по-леко. Сигурно така се чувстват осъдените на смърт. Прочитат ти присъдата и всичко ти става безразлично. Спукана ни е работата, Ширманов. Цялата власт, целият контрол сега е в ръцете на Николай Иванович Ежов. На мен той няма да ми прости, на теб — също. На един ченгел ще висим.
— Обичам да съм в компания.
— Стига сме хленчили. Да си дойдем на думата. Решението за дадената ситуация съм си го подготвил още от Москва. Тактиката ни е: да не покажем на Ежов, че сме се сепнали. Затуй не можем да убиваме Стентън: това ще подскаже на Ежов, че сме заподозрели нещо нередно и сме се включили в борбата. Но не бива и да оставяме мистър Стентън жив. Нали всеки момент ще го попитат: а не се ли е интересувал Холованов от изделието? А какво може да отговори той? Ще отговори, че Холованов се е интересувал. В тази ситуация Ежов ще се види принуден да действа незабавно, а явно разполага с по-големи сили. Тогава какво да правим, щом не може нито да убием Стентън, нито да го оставим жив? Мистър Стентън не може и да изчезне: това също ще е сигнал за Ежов.
— Нищо не може да се измисли.
— Не, Ширманов, може да се измисли. Жалко е, че Вашингтон, за разлика от европейските столици, веднага след края на работния ден се обезлюдява. Но нищо. Слушай сега: мистър Стентън трябва сам да умре. Да умре! днес. От естествена смърт. Пред очите на десетки свидетели.