Старши майорът от Държавна сигурност не разказва, но Настя знае: в рововете под бодливия тел има противопехотни мини. Между стоборите — свирепи кучета.
3
Вечерта край почивния дом на НКВД е весело. Един едър красив момък измъчва хармониката. Смях. Танци.
— Това е новата ни другарка Настя. Изпратена е от Центъра.
4
От сутринта Настя се облича с тъмни дрехи и навлиза в гората. В спецучастъка гори колкото щеш. Хубаво парче са си резнали чекистите от волжкия бряг, не са се притеснявали. Всичко си имат тук. Прието е: голямата сграда на НКВД винаги е в центъра на града. Та всички да я виждат. И да се плашат. А извън града — почивен дом, складове, учебен център, участък за разстрели. Ако стане нещо в града — стихийни бедствия, вълнения, бунт, НКВД не загубва контрола. Ще контролира ситуацията не от града, а от някое живописно място.
Спецучастъкът е нещо като тайна резервна столица на областта. Другарят Сталин в съответствие със същата логика и за целия Съветски съюз строи тайна столица. Хем за цяла Европа, хем за цяла Азия. Ей там, в Жигули. На отсрещния бряг на Волга. Хитър е другарят Сталин. Наблизо разгърна грандиозното строителство на Куйбишевската ВЕЦ — най-голямата в света. От една страна — на столицата на Европа ще й трябва много енергия. От друга — строителството на ВЕЦ-а служи на всичко отгоре за маскировка на строителството на подземния град. Всички знаят, че големият строеж тук е Куйбишевската ВЕЦ. Наоколо има толкова лагери, че в Куйбишев нощите са бели като в Ленинград. Толкова много забранени зони има тук, толкова много електричество се гори в тия зони, че нощно време цялата област е озарена от разсеяна светлина. Вестник може да се чете. Та изпращат концлагеристи с цели композиции за Куйбишев и всички разбират — за строителството на ВЕЦ-а. Стоварват машини и механизми — за строителството на ВЕЦ-а. Хиляди тонове стомана и цимент се докарват: всичко е ясно — за строителството на ВЕЦ-а. Всички знаят за ВЕЦ-а. Малцина — за подземния град. Гледаш стръмнините на Жигули и нищо подозрително няма да видиш. Всичко е скрито. И край спецучастъка на НКВД можеш да минаваш години наред: в гората има зелен стобор, бодлив тел и лаят кучета. А какво има зад стобора? Кой знае какво! У нас изобщо всичко е поверително.
5
Гледат чекистите Жар-птицата. Загряват. Раницата й вносна. Обувките с дебели подметки. На кръста „Люгер“. Оказва й се внимание. Почит. Бочаров е забранил да се говори за нея, забранил е да й се задават въпроси. То и без въпроси си е ясно — диверсантка. В лагера на испанските деца дърдори по чужбински. Усъвършенства се в езика. И без въпроси е ясно — изпратили са я да се готви да очисти генерал франко. Полезна работа.
Настя обходи целия спецучастък. Нищо интересно. Нищо подозрително: гора, железопътна гара в гората, масови гробове, стрелбище, изоставен храм, почивен дом, испански деца, складове. Днес се натъкна на разстрелната пътечка. На пътечката има кошара. Настя я видя празна, стоборите два човешки боя, дъските се припокриват, но портата широко отворена. В кошарата десет шкафа. По пет отделения във всеки. Шкафовете в кошарата са наредени подковообразно. Но явно кошарата се използва редовно. Не е обрасла пътеката народна. Тревата е изпотъпкана, сякаш всяка нощ стада слонове минават оттук за водопой.
6
Търчи Настя из горите. Натам, насам. Натам, насам. Дали не я следят? Не. Не я следят. В гората прави спринт, а после се спотайва и гледа. Не, не я следят. Да избяга оттук не може. И из горите нищо интересно няма да намери. Спокоен е старши майорът от Държавна сигурност Бочаров. Не му личи да се вълнува. Уверен е в себе си. Подхилва се.
7
Всеки ден в спецучастъка се гърми. На стрелбището ли тренират, хора ли разстрелват, не е ясно. Сигурно и едното, и другото. Работната сила в жигульовските тунели бързо се изхабява. Тогава я прехвърлят с композиции тук. В спецучастъка. Настя видя как композициите пъплят през портата на спецучастъка. И — към гарата.
Композициите се докарват късно нощем. Стоят на гарата до разсъмване. А на разсъмване се прави кордон около гарата, кошарата и гробовете…
8
Хармонистът разтегли меховете и екна песента:
Как нас обнимала грозд… и подеха:
Тогда нам с тобою сквозь дьгм улыбнулись
Ее голубие глаза.
Обикновени хора. Романтици. Скромни герои. Вършат важна работа. Разстрелват врагове. Колкото повече разстрелят, толкова по-бързо ще настъпи светлото бъдеще. Техният незабележим героичен труд е борба за щастието на цялото човечество. За мир на земята.