9
И Настя реши, че тук няма никакъв заговор. Няма и толкоз. Просто тя търси заговори и иска да намери, а който търси, винаги намира. Това се знае от нашите песни. Няма заговор в спецучастъка на Куйбишевското управление на НКВД. Не могат такива добри, такива честни хора да организират заговор срещу властта на работниците и селяните, срещу другаря Сталин, който брани властта на народа от примъкналите се ментарджии. Бочаров поседна до нея.
— Как вървят тренировките?
— Добре.
— Да имаш нужда от някаква помощ?
— Не, благодаря.
— А знаеш ли, Жар-птицо, че днес са те видели край кошарата.
— Знам.
— Ти, естествено, не се досещаш защо в кошарата има шкафове. А ние си имаме поверие: ако някой непосветен види тия шкафове, малко му остава да живее. Човек може да види такива шкафове само веднъж в живота си и веднага след това трябва да умре.
— А вие и вашите хора?
— За мен и за хората ми това не важи. Ние сме посветени. Доверена ни е тайната на шкафовете. Ние работим с тези шкафове. Те са, тъй да се каже, нашето средство за производство. Затова поверието един вид не ни засяга. А тези, на които тайната не е доверена, умират скоро след като видят такъв шкаф.
Неприятно е лицето на Бочаров. И очите му са неприятни. Казват, че имало черни брилянти, неговите очи са тъкмо такива: черни, студени, святкащи. С такива очи стъкло можеш да режеш. Същински сатана. Само от погледа му може да ти прилошее. Настя си представи, че е станала клиентка на Бочаров в килията за изтезания по време на следствие. Тръпки я побиха.
И тонът на Бочаров е лош. Каза едно, а в думите му се долавя откровена заплаха: „Ти дойде в нашия спецучастък с важно писмо. Но няма да излезеш оттук. И писмата няма да ти помогнат. Така че търчи си из горите, прави се на диверсантка, души, но нищо няма да надушиш.“
Настя се усмихна чаровно на Бочаров:
— Другарю старши майор от Държавна сигурност, аз съм посветена. И аз съм изпълнител като вас. Знам предназначението на шкафовете. Работила съм с такива. Вярно, не като връзвач, а като изпълнител. Техниката у нас навсякъде е стандартна: знаете, трапчинката, където се срещат шията иГЛАВАта…
На Настя й се дощя да добави: „Вашите чекисти гърмят обикновени хорица, а ние гърмим чекисти.“ Но си затрая. Просто подари на Бочаров още една лъчезарна усмивка.
Махна се старши майорът от Държавна сигурност. Взе да се псува. Канеше се да стресне мацката, та да й мине меракът да си вре носа в тайните на НКВД. А тя не се уплаши.
Нужно е да смазваш всеки срещнат с поглед, с жест, с действие. Винаги, И старши майорът от Държавна сигурност тъкмо това прави. Смазва. Опита и срещу Сталиновата контрольорка, нищо не излезе. И си рече: „Един на нула. В нейна полза. И не е чак толкова наивна глупачка, както може да си помисли човек.“
Бочаров си тръгна, а Настя реши: „Тук има заговор.“
10
Ако има заговор, редно е да се извършва подготовка. Редно е да се осъществяват интензивни контакти между участниците. Но къде?
Не е ясно, ако на Бочаров му се налага да поговори с хората си за нещо непозволено, къде ли го прави.
Кратък разговор може да се проведе и в гората. Гори в участъка има предостатъчно. Ами ако разговорът е с пиене до зори, тогава къде?
А заговор просто тъй в гората не се ражда и не зрее в гората. Заговорът, ако вярваме на психологията на Перзеев, започва от доверието на участниците един към друг. Заговорът се заражда в домашна, доверителна обстановка. Къде ли е тя? То се знае, че не е в служебния кабинет. Не е в жилището ти. Защото жилищата на чекистите се подслушват и те го знаят. Къде тогава? В някоя краймосковска горичка, в уютна къщурка. Или в гората край Жигули. Също в уютна къщурка. Щом съдбата на страната и на света ще се решава край Жигули, тъкмо тук трябва да се събират заговорниците. И то многократно.
Къде?
Настя е обиколила всички гори. Няма из горите в спецучастъка уютна къщурка. Няма и това си е. Имат си своя железопътна гара, имат си кошара, има масови гробове под петгодишни елички, има и под десетгодишни, има почивен дом, има лагер за испански деца…
Чакай. Защо не в испанския лагер? Ако Настя беше началник на Куйбишевското управление на НКВД, защо да не вдигне за приятелите си пир с увеселения в детския лагер? Там има кухня. Има кревати. Ако се наложи, има къде да си полегнат.
Би ли вдигнала Настя пир в лагера на испанските деца?