9
— Заповядайте, другарю Холованов. Елате да видите едно чудо.
Другарят Холованов влиза в балконната тъмнина. Ботушите на другаря Холованов блестят така, че тъмата по ъглите се разпръсква. Преди години тук, на балкона, пеел църковният хор. Сега балконът се използва като склад за спортен инвентар. И откъм балкона, отвисоко, се вижда цялата вътрешност на църквата. По средата спортен тепих и треньор инструктира момичетата. Църквите са идеални за спортни зали. Сводовете им са високи, може да се диша.
— Наслаждавайте се.
Наслаждава се другарят Холованов. Има на какво да се наслаждава. На тепиха се премятат момичета. И помежду си. И инструкторът ги премята. И те него.
— Погледнете оная русичката.
— Тъкмо нея гледам.
— Усещате ли разликата с останалите?
— Усещам я.
— Във всяка борба, в класическата и в свободната, у нас в самбото, у японците в джудото, във всички видове национални единоборства има хващане и хвърляне — това са двата основополагащи елемента. Хващаш — хвърляш. И тук мнозина майстори допускат грешка: хване и започне да тъпче на едно място, да умува, да се наглася и чак след туй хвърля. А при нея хващането е неотделимо от хвърлянето. Хващането и хвърлянето й са слети. В едно докосване. По принцип тя не хваща. Направо хвърля. И то съвсем внезапно. Всички чакаме нейното хващане и хвърляне. Ей сега ще хване. Ей сега. Чакаме, а хващането и хвърлянето все едно са внезапни. Също като в лабораторията, чакаш, че електрическата искра ей сегичка ще изпращи. Ей сегичка. А тя все едно е внезапна. Вижте, щом докосна противничката с крайчетата на пръстите си — веднага я хвърли. Хем как! Не хвърля, а тръшка. Погледнете сега: заблуждаващо движение. Сега — хвърляне. А кога е успяла да приложи хватката, не сколасваш да забележиш. Хубавичко тръшна инструктора, а?
— Хубавичко.
— Пак погледнете. Заблуждаващо движение. Още едно! Хвърляне! А хващането не се видя. А сега нея я хвърлят. Изобщо я хвърлят само когато получат съгласието й. Без разрешение не можеш я преметна. Ще те изстреля от тепиха с контрахватка. Та сега я хвърлят. Обръщате ли внимание? Тръшнаха я на тепиха, но тя не лежи на него. Не лежи. И не става. Отскача от тепиха като гумена топка от бетон. Както и да я хвърлите, тя тутакси е на крака. Хоп! и още веднъж — хоп! Змия, същинска змия. Змията както и да я хвърлиш, веднага е готова за нов скок.
— Но не може да не допуща и грешки.
— Допуща. Допуща, другарю Холованов. И тя има грешки. Дори големите майстори си патят от това. Всички хватки прилага само надясно. Само надясно. А редно е да хвърля и наляво, и надясно, непредсказуемо. Това е поправимо. Дайте й най-добрия треньор на Съюза, след една година ще може на международни състезания да я изкарвате… Ето че пак тя хвърля! Чудо ли е?
— Чудо е — съгласи се другарят с излъсканите ботуши. — А ти, Скворцов, защо ми демонстрираш това чудо? Ще ти я задигна.
— Ще я задигнете — покорно се съгласи инструкторът Скворцов. — Ясно е като бял ден, че ще ми я задигнете. Ама не сте чак такъв мръсник, другарю Холованов, че да задигнете такова чудо от клуба ми безплатно.
— А на твоя клуб му трябват парашути…
— Американски — скромно сведе очи инструкторът Скворцов. — Знаете ли ги ония парашути със зелено етикетче? Копринена буба, увиснала на паяжинка.
— Знам я копринената буба. И аз само с американски скачам.
— За тях става дума.
— А случайно да си показвал момичето на чекистите?
— Как тъй?!
— А на военните?
— Първо на вас. Познавате ме. Ако излезе, че не ви се намират парашути за един стар приятел, тогава, то се знае, ще я [???].
— А как скача?
— Красиво скача.
— От какви височини?
— От хиляда. От три. От пет. От седем.
— С кислород пущал ли си я?
— Че как ще скача от седем без кислород?
— А със забавяне?
— Щях ли да ви я показвам, другарю Холованов, преди да съм я проверил със забавяне? Засягам се от въпросите ви.
— Наистина ли на никого не си я показвал?
— Застреляйте ме на място, другарю Холованов. с леворюционния си леворвет.
— Хубаво си прави сметката, Скворцов. Ще те завра в кучи задник. Познаваш ме. Ще те изпратя на великите строежи на комунизма.
— Всичко ми е ясно. Честно ви казвам, на никого не съм показвал момичето.
— Добре. Разбрахме се. Утре ще получиш пет американски парашута.
— Сто.
— Пет, ти казах.
— А бе отначало и аз си мислех — пет. Дори за три се канех да ви я продам. За съветски. После размислих. Всеки ден идва на занятията. По три часа самбо. И още по три часа парашутна подготовка. И по един час плуваме всеки ден, Потичваме по малко. Радиокръжокът, както му е редът. А на всичко отгоре избачква цяла смяна в „Сърп и чук“. И май не се изморява.