— Ти пък откъде знаеш?
— Ами погледнете я. Ще речете ли, че спи по три часа в денонощие?
— Не й личи.
— Вижте, трима натръшка! Скъпоценен камък. Трудно се шлифова. Те елмазите са такива. Но затова пък святкането им е неугасимо. След шлифоването. Досущ като диаманта в ръцете на шлифовача: сума време го шлифова и — хоооп — светва от едната страна. Обръщат го от другата, шлифоват, шлифоват — хоооп — и от другия край светва. Така е и при нас. На всяка тренировка откриваме в нея нови страни. И откъм всяка страна — лъщи. Чекистите за нея…
— А бе аз безплатно ще ти я отмъкна.
— Е, не сте чак толкова голям мръсник, другарю
Холованов.
— Не съм.
— Тогава сто.
ГЛАВА 2
1
Човекът с лъснати ботуши има апартамент на улица „Горки“. В апартамента си той се отби съвсем за малко. Да си вземе багажа. Взе го. Заключи апартамента — и в асансьора. Хубави са асансьорите на големите сгради по улица „Горки“. А този асансьор е най-хубавият. Най-хубавият, защото под бутоните има патрон за секретен ключ. И никой не му обръща внимание Но ако вкараш в патрона ключето, асансьорът на никой друг етаж няма да се спре и на никого няма да отвори вратите си.
Проста система. Ако, разбира се, имаш в джоба си такова ключе.
Излезе, че другарят с лъснатите ботуши разполагал с такова ключе, и той се възползва от него.
А на тоя асансьор хубавото му е и това, че ако вкараш ключето в патрона и натиснеш едновременно бутоните „4“ и „1“, асансьорът, без да се спира, ще отмине партерния етаж и ще продължи да слиза надолу. До подземния тунел.
Знаеше човекът кои копчета да натисне. Натисна ги. Асансьорът потъна в московските недра. И най-сетне се спря. Вратата му се отвори. Човекът излезе. Надясно — коридор към мрака, наляво — коридор към мрака. И направо коридор. Също към мрака. Другарят рязна с фенерчето си наляво-надясно и тръгна направо. Трийсет крачки — завой, още четирийсет и отново завой. Врата в стената. Врата на несъкрушимо подземно скривалище. Другарят направи някаква магия на вратата, тя се отлепи от стената и оголи половинметровата си дебелина. А зад вратата — обикновен тунел на московското метро, само че не транзитен, а задънен. И ремонтен влак в тунела.
Ремонтен влак като останалите ремонтни влакове в метрото: локомотива не можеш го разбра дизелов ли е, електрически ли е, вагонът е я пощенски, я багажен и платформа с някакви механизми. И с едри букви от двете страни: „Главспецремстрой-12“. Ако се повгледаш в локомотива, ако си понапрегнеш мозъка, лесно ще разбереш: локомотивът е и електрически, и дизелов. По тунелите на метрото е по-добре да шета с електрическа енергия. Да не замърсява въздуха. А при екстремални случаи, ако спре токът, цялото движение в метрото ще спре, а ремонтният влак не бива да спира. Той трябва да се движи при всякаква ситуация, особено пък в критична. Заради това е снабден с дизел. Пък и няма все по подземните тунели да шета, за един ремонтен влак и на повърхността има достатъчно работа. И пак трябват дизели. С една дума, като в подводница: под водата се движим с електроенергия, на повърхността — с дизелите.
Край локомотива стоят машинистите. Обикновени наши родни съветски машинисти. Само че малко по-височки от обикновените и в раменете два пъти по-широки. Инак други разлики няма. Кимнаха машинистите на човека с полираните ботуши — и се качиха в кабината на локомотива. Щом пътникът е пристигнал, значи ей сега ще потеглим. А до вагона, дето не му личи пощенски ли е, багажен ли е, стои кондукторът. Също бая якичък. Чудно нещо: кондуктори имат пътническите вагони, а тоя вагон явно не е пътнически. Само по форма е пътнически, прозорците му са малко, непрекъсната стоманена стена и по едно прозорче в двата края. Вагончето чак на затворническо мяза. Затворническите също изпитват дефицит откъм прозорци. А всъщност тоя вагон не е нито багажен, нито пощенски, дори не е и затворнически, ами обикновена лаборатория за проверка на железопътни линии. Има такива в ремонтните влакове: по вид и форма приличат на пътнически вагон, а вътре са натъпкани с какви ли не съоръжения и прибори. Затуй не им трябват много прозорчета.
Впрочем стига сме умували що за вагон е това и какво има в него. След време ще ни стане ясно.
А сега другарят с ботушите подаде огромната си лапа на кондуктора.
— Здравейте, Сей Сеич!
— Здравейте, другарю Холованов. Закъде ще пътуваме?
— За Ленинград ще пътуваме.
2
„Главспецремстрой-12“ профуча през празните подземни тунели, проеча през одряманите станции, изскочи на повърхността и се закова на една глуха линия на Ленинградската гара сред празните крайградски влакове. Сега щеше да чака тук до сутринта.