* * *
Таверната беше стилно, но непретенциозно място близо до Цветния пасаж. Веднага щом седнаха, при тях се появиха двама сервитьори с количка мезета.
— Защо не ни изненадаш отново с кулинарния си речник, Армануш? — подкани леля Зелиха.
— Я да видим, има сарми, туршия, патладжан, топик[47] и артишок— започна да изброява Армануш ястията, които келнерите носеха на масата.
Продължаваха да идват хора — по двама или на групи, и след двайсетина минути заведението вече беше пълно. Сред тези непознати лица и точно толкова непознати звуци и миризми Армануш загуби представа къде се намира. Можеше да е в Европа, в Близкия изток или Русия. Леля Зелиха и Арам пиха ракия, а Ася и Армануш си взеха бяло вино. Леля Зелиха пушеше цигари, Арам пафкаше с пурата, а Ася — очевидно избягваща употребата на тютюн пред майка си, дъвчеше устата си за компенсация.
— Тази вечер не пушиш — каза ѝ Армануш, която седеше до нея.
— Говори ми! — въздъхна тя. След това сниши гласа до шепот: — Тихо! Леля Зелиха не знае, че пуша.
Армануш се изненада, че Ася, която бунтарски и почти садистично се наслаждаваше на всяка възможност да вбеси майка си, се държи като хрисима дъщеря, когато опира до това да запали цигара пред нея.
През следващия час си бъбреха, докато келнерите им носеха ястие след ястие. Първо донесоха мезетата — студените предястия, последвани от хладки, топли и десерта с кафето. Явно тук вместо да избираш от менюто, менюто само идва при теб — предположи Армануш.
Когато и шумът, и димът се увеличиха, Армануш се премести по-близо до Арам — най-после беше събрала смелост да му зададе въпроса, който от известно време я мъчеше:
— Разбирам, че харесваш Истанбул, Арам, но не сте ли мислел някога да дойдете в Америка? В Калифорния, например. Там има голяма арменска общност…
Той я гледа вторачено цяла минута, сякаш за да не пропусне и най— малката подробност, сетне се облегна на стола и озадачаващо прихна. Армануш се стъписа от този смях, който сякаш я изключваше от групата. Не бе убедена, че я е разбрал правилно, затова се наведе напред и се постара да обясни по-добре:
— Щом тук те потискат, можеш винаги да дойдете в Америка. Там има много арменски общности и те на драго сърце ще помогнат и на теб. и на семейството ти.
Този път Арам не се засмя. Само ѝ се усмихна топло, топло и някак уморено.
Защо да го правя, скъпа Армануш? Това тук е моят град. Роден съм и съм израсъл в Истанбул. Родът ми живее тук поне от пет века. Мястото на арменските истанбулчани е в Истанбул, точно както и на турските, кюрдските, гръцките и еврейските. В началото сме живеели добре заедно, после сме се провалили. Нямаме право на още един провал.
Точно тогава келнерът се появи отново този път им носеше пържени калмари, пържени миди и пържени тестени десерти.
— Познавам всяка една уличка в този град — продължи Арам, като отпи още веднъж от р
Замълчаха неловка, възползвайки се от редкия шанс да погледнат отдалече през очите на другия, осъзнали, че може би ги дели не само географско разстояние: той подозираше, че Армануш е прекадено американизирана, тя пък смяташе, че той е прекалено турцизиран. Смазващата бездна между децата на онези, които бяха успели да останат и децата на тези. принудени да заминат.
— Виж. арменците в диаспората нямат приятели турци. Познават ги само от разказите, които са чули от бабите си или един от друг. А тези разкази са така покъртителни. Но повярвай, както във всеки народ, и сред турците има и добри, и лоши. Толкова е просто. Имам приятели турци, които са ми по-близки и от роден брат. Имам и — той вдигна чаша и посочи леля Зелиха — тази своя луда любов.
Тя явно усети, че я споменават, защото им намигна и също вдигна за наздравица чашата с ракия:
— Шерефе[48]!
Всички я последваха и се чукнаха с чашите, повтаряйки като ехо: Шерефе! Скоро се оказа, че думата е нещо като припев, повтарян на всеки десетина-петнайсет минути. След още един час и седем шерефета очите на Армануш вече блестяха от алкохола. Тя загледа развеселена как келнерът албинос носи топлите ястия — печен на скара ивичест костур върху зелени чушки, морска котка в марината с босилек и спаначено пюре, печена на жар сьомга със зеленчуци и запържени скариди с пикантен чеснов сос.