Лейди Пийкок/Сирамарк отвърна тутакси на удара: Не вярвам турците да са се променили. Ако се бяха променили, щяха да признаят геноцида.
Геноцид е тежко понятие — написа в отговор Момичето-На-Име-Туркиня. — То предполага систематично, добре организирано и облечено в определена философия изтребление. Честно казано, не съм убедена, че по онова време османската държава е била такава. Но признавам, че спрямо арменците е извършена несправедливост. Не съм историчка. Познанията ми са ограничени и предубедени, но такива са и вашите.
Разбираш ли, точно тук е разликата. На потисника не му трябва минало. Потисканите нямат друго освен миналото — включи се и Дъщерята на Сафо.
Как изобщо да се надяваш да създадеш своя история, ако не знаеш историята на баща си? — попита Лейди Пийкок/Сирамарк.
Армануш се подсмихна. Дотук всичко вървеше както бе очаквала. С изключение на Барон Багдасарян. Засега той не беше отговорил на нищо.
През това време Ася, все още вторачена в екрана, написа: Признавам загубата и скръбта ви. Не отричам, че са извършени жестокости. Колкото до миналото, не искам да чувам само за своето минало. Не знам кой ми е баща и каква е историята му. Но ако имах възможност да науча повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щях да искам да знам, или не? Това е дилемата на моя живот.
Много си противоречива — отвърна Анти-Кавърма.
Джони Кеш не би имал нищо против! вметна Мадам Моята-Прокудена-Душа.
Кажете ми, какво мога да направя, аз като обикновена туркиня от това време и от тази епоха, за да не ви боли толкова?
Това вече беше въпрос, който никой турчин досега не бе задавал на арменците в Кафене „Константинополис“. В миналото бе имало двама турци, и двамата младежи, запалени националисти, които се бяха появили изневиделица очевидно с намерението да докажат, че турците не са причинили никакво зло на арменците и, ако изобщо е станало нещо, то е, че самите арменци са се вдигнали на бунт срещу османската власт и са избивали турците. Единият бе стигнал дотам да твърди, че ако османската власт е извършила геноцид, днес е нямало да има арменци, които да говорят за това. Фактът, че имало толкова много арменци, които плюели под път и над път турците, само доказвал недвусмислено, че османците не са ги подлагали на гонения.
До този ден срещата с турците в Кафене „Константинополис“ всъщност не бе друго освен гневна размяна на обиди и етикети. Този път тонът беше съвсем различен.
Държавата ти може да се извини — отговори Тъжно Съвместно Съществуване.
Държавата ми ли? Нямам нищо общо с държавата си — тросна се Ася, спомнила си, че Карикатуриста Алкохолик го съдят, задето е нарисувал министър-председателя като вълк. — Аз съм нихилистка!
Понечи да спомене Личния си манифест на нихилизма, но се отказа.
Тогава се извини ти — подкани Анти-Кавърма.
Искаш да се извиня за нещо, с което аз лично нямам нищо общо?
Само си мислиш, че нямаш — възрази Лейди Пийкок/Сирамарк. — Всички ние сме родени в приемствеността на времето и миналото продължава да живее в настоящето. Произхождаме от род, от култура, от народ. Или ще кажеш: билото каквото било?
Докато плъзгаше поглед по екрана, Ася изглеждаше стъписана, сякаш си е забравила репликите насред представление. Погали разсеяно Султан Пети по главата, после сложи пръсти отново на клавиатурата.
Нима съм отговорна за престъпление, извършено от баща ми? — попита Момичето-На-Име-Туркиня.
Отговорна си да признаеш престъплението на баща си — отсече Анти-Кавърма.
Ася като че ли се смути от рязкостта на думите — леко подразнена, но и заинтригувана. В светлината, идваща от компютъра, лицето ѝ беше бледо и застинало. Винаги се бе опитвала да сложи възможно най-ясен вододел между своето минало и бъдещето, което се надяваше да постигне. Разчиташе, че каквито и спомени да остават от отминалите времена, колкото и мрачни и потискащи да са те, миналото няма да я погълне. Колкото и да не ѝ се искаше да го признае, истината бе такава: Ася знаеше, че миналото живее в настоящето.
Откакто се помня, искам да съм без минало. Когато си копеле, по-важно е не че нямаш баща, а че нямаш минало… а ето ви сега — искате от мен да имам минало и да се извинявам от името на митичен баща.
Отговор не последва, но Ася явно не го и очакваше. Продължи да пише, сякаш пръстите ѝ действаха по своя воля, сякаш се движеше със затворени очи.
Да, може би точно това, че нямам минало, в крайна сметка ще ми помогне да разбера привързаността ви към историята. Мога да разбера значението на приемствеността в човешката памет. Мога да го направя… и наистина се извинявам за всички страдания, които моите предци са причинили на вашите предци.