Като дете и тийнейджър Мустафа Казанджъ бе обичал от десертите най-много ашуре и ако ужасните американски готови храни не му бяха развалили хранителните навици, той, надяваше се баба Гюлсюм, щеше да се зарадва ужасно да открие в хладилника цели купи от любимия си десерт, които го чакаха, сякаш животът тук още си беше същият и Мустафа можеше да го продължи оттам, където го беше прекъснал.
Ашурето олицетворяваше приемствеността и непоклатимостта, то бе въплъщение на добрите дни, които настъпват след всяка буря, колкото и страшна да е била тя.
Предния ден баба Гюлсюм беше накиснала продуктите и сега беше готова да започне приготвянето. Отвори един шкаф и извади от него огромен казан. Не можеш без казан, ако си решил да правиш ашуре.
Продукти
1/2 чаша нахут
1 чаша лющена пшеница
1 чаша бял ориз
1 1/2 чаша захар
1/2 чаша печени и нарязани на ситно лешници
1/2 чаша шамфъстък
1/2 чаша кедрови ядки
1 ч. л. ванилия
1/3 чаша светли стафиди
1/3 чаша сушени смокини
1/3 чаша сушени кайсии
1/2 чаша портокалови кори
12 с. л. розова вода
За украсата
2 с. л. канела
1/2 чаша бланширани и нарязани бадеми
1/2 чаша зърна от нар
Подготовка
Повечето съставки трябва да бъдат накиснати в различни съдове от предния ден.
Покрийте със студена вода нахута и го оставете да се размекне през нощта. Изплакнете старателно пшеницата и ориза и после ги залейте с вода в отделен съд. Накиснете за половин час в гореща вода смокините, кайсиите и портокаловите кори, после ги прецедете, като запазите водата, в която са киснали, нарежете ги на ситно, смесете ги със светлите стафиди и ги оставете встрани.
Приготвяне
Залейте нахута с четири литра студена вода. Кипнете, после го оставете да се вари на среден огън, докато омекне — около час. Докато нахутът се вари, кипнете един литър вода, добавете пшеницата и ориза и ги оставете да къкрят на слаб огън, като разбърквате често — около един час, докато пшеницата и оризът омекнат. Прибавете към нахута.
Сипете водата, в която са киснали плодовете, захарта, нарязаните на ситно лешници, шамфъстъка и кедровите ядки и кипнете на среден огън, като бъркате непрекъснато — около половин час или малко повече. Оставете сместа да се посгъсти. Добавете ванилията, стафидите, смокините, кайсиите и портокаловите кори и варете още 20 минути, като бъркате непрекъснато. Махнете от огъня и разбъркайте заедно с розовата вода. Оставете час-час и нещо ашурето да се охлади на стайна температура. Поръсете с канела и украсете с резенчета бадеми и зрънца нар.
* * *
В стаята на момичетата Армануш беше притихнала и замислена още от ранна сутрин. Не ѝ се излизаше оттук, не ѝ се правеше нищо. Ася също си остана вкъщи — играеше с нея на табла и слушаше Джони Кеш.
— Две шестици! Ама че късметлийка.
Но Армануш не показа с нищо, че се радва на заровете, които бе хвърлила. Вместо това продължи да гледа умислено и мрачно пуловете, сякаш се надяваше да ги премести със силата на мисълта си.
— Имам ужасното чувство, че се е случило нещо лошо, а майка не ми казва.
— Моля те, не се безпокой — отвърна Ася, както дъвчеше края на молива — много ѝ се пушеше. — Нали говори с майка си и тя звучеше добре. Благодарение на теб и те ще дойдат в Истанбул. Ще се срещнете и скоро ще се прибереш у вас…
Ася уж го каза, за да я успокои, а кой знае защо, думите ѝ прозвучаха като възражение. Истината бе, че скорошното заминаване на Армануш я натъжаваше.
— Не знам. Просто ме мъчи чувство, от което не мога да се отърва — въздъхна Армануш. — Мама не пътува никъде, не ходи дори в Кентъки. Направо не мога да повярвам, че ще се качи на самолета и ще дойде чак в Истанбул. Но пък си е съвсем в неин стил. Не може да понася да не контролира живота ми. Ще отиде на другия край на света, само и само да съм ѝ под око.
Докато чакаше Армануш да реши къде да премести пуловете, Ася подви под себе си крака и измисли поредния член от Личния си манифест на нихилизма:
Член десети: Ако намериш скъпа приятелка, постарай се да не свикваш с нея дотолкова, че накрая да забравиш, че всеки един от нас е изначално самотен и рано или късно вечната самота ще измести всяко случайно приятелство.
Колкото и разстроена да беше Армануш, настроението ѝ не влияеше на умелата ѝ игра. С двете шестици тя нахлу в полето на Ася и затапи и трите ѝ пула. Победа!