— Добре ли сте, господине? — попита стюардесата със сапфирените очи.
Мустафа кимна рязко и отговори, този път на английски:
— Благодаря, добре съм. Само ми е малко лошо от полета…
* * *
Леля Зелиха лежеше, свита на кълбо под кадифената светлина на уличната лампа, проникваща през пердетата, с мобилния телефон в ръка, с бутилката водка, опряна в брадичката, и цигара, която още гореше в другата ѝ ръка.
Леля Бану влезе в стаята на пръсти. Угаси набързо тлеещото одеяло и смачка в пепелника угарката. Грабна мобилния телефон и го сложи на шкафа, взе бутилката водка и я скри под леглото, после пъхна сестра си под завивките и угаси лампата.
Отвори прозорците. Беше свежо, откъм морето ухаеше на солен бриз. След като стаята се изчисти от дима и миризмата, леля Бану погледна бледото лице на най-малката си сестра, уморено не като за възрастта ѝ. В слабата жълтеникава светлина, процеждаща се отвън, лицето на Зелиха блестеше, сякаш алкохолът и скръбта му бяха дали сияние, каквото рядко се среща в природата. Леля Бану я целуна леко по челото и от състрадание в очите ѝ избиха сълзи. След това тя погледна наляво и надясно към двата си джина, които бяха проследили внимателно всяко нейно движение от обичайните си места на раменете ѝ.
— Какво ще правиш, господарке? — попита Господин Горчивия с едва доловимо злорадство в гласа.
Не си даде труда да скрие радостта си, че господарката му е толкова безпомощна и разстроена. Винаги се бе забавлявал да наблюдава безсилието на могъщите.
Леля Бану само се свъси недоловимо. Не отговори.
Тогава Господин Горчивия отскочи встрани и седна на леглото, в опасна близост до потъналата в дълбок сън леля Зелиха. Очите му блеснаха от мисълта, която току-що му беше хрумнала. Господин Горчивия сграбчи грубо края на завивката и насмалко да събуди леля Зелиха, после си завърза чаршафа на главата — като кърпа.
— Е, нека ти кажа нещо — заяви с ръце на кръста и с преправен глас, така че да звучи пискливо като на жена. — На този свят има такива ужасни неща…
Леля Бану тутакси разбра кого имитира той и усети, че изтръпва.
— На този свят има такива ужасни неща, че хората с добри сърца, Аллах да ги поживи, нямат и понятие за тях. И е хубаво, че нямат, това доказва колко са добри. Иначе нямаше да са добри, нали? Но ако някога стъпиш върху мина на злото, няма да потърсиш помощ от тези хора.
Леля Бану погледна стресната Господин Горчивия, той обаче махна чаршафа от главата си, върна се в предишната си поза с поглед към мястото, от което бе говорил, и се приготви да изимитира втория участник в този въображаем диалог. За да го направи, грабна каквото беше останало от златистите стафиди, които Зелиха беше оставила вечерта, и в миг ги подреди с магия във въздуха така, че да направи дълъг гердан и няколко гривни. След това си сложи гердана и гривните и се ухили. Не беше трудно да се досетиш кого имитира сега. Не беше трудно да познаеш стила на Ася.
Преизпълнен с очарованието на нарцистичната си съзидателност, Господин Горчивия продължи:
— А от злия джин, така ли?
Господин Горчивия махна гердана и гривните, скочи отново на леглото, зави Зелиха и отвърна с по-дебел глас:
— Може би. Да се надяваме, че няма да ти се наложи.
— Стига! Какво беше това? — прекъсна го вбесена леля Бану, макар да знаеше отговора.
— Това… — Господин Горчивия се сгърби и се поклони като скромен актьор, изправил се пред бурните ръкопляскания в края на представлението. — Това беше миг във времето. Късче памет. — С отрова в очите той изправи гръб и повиши глас: Това беше напомняне за собствените ти думи, господарке!
Леля Бану почувства страх, толкова силен, че цялото ѝ тяло потрепери. В погледа на тази твар имаше толкова много злонамереност, че тя не знаеше защо не ѝ е казала да се маха веднъж завинаги от живота ѝ. Как беше възможно да е толкова привлечена от Господин Горчивия, сякаш двамата знаеха тайна, която не биваше да изричат? Никога дотогава леля Бану не се беше страхувала толкова много от своя джин.
Никога не се беше страхувала толкова много от деянията, на които самата тя вероятно беше способна.
XVI
Розова вода
Пак уроки. Чухте ли какъв зловещ звук? Пук! Прокънтя право в сърцето ми! Пак ни е урочасал някой завистник и злобар! Аллах да ни е на помощ.
Ето какво каза Маминка в неделя сутринта по време на закуска, докато в ъгъла на стаята вреше самовар. Докато Султан Пети мъркаше под масата — да му дадат още една бучка сирене, а кандидатът, отстранен в тазседмичния епизод от турската версия на „Стажантът“, обясняваше в ексклузивно телевизионно интервю какво се е объркало и защо той не е трябвало да бъде отстраняван, чашата за чай в ръцете на Ася се пукна. Стана толкова неочаквано, че тя трепна. Знаеше само, че както винаги, е напълнила чашата до половина с черна запарка, после е наляла гореща вода чак догоре и след това, когато вече се е канела да отпие, чула пукот. Чашата се беше счупила от горе до долу на зигзаг, като зловеща пукнатина, появила се върху лицето на земята след силно земетресение. Чаят вътре в миг потече и върху дантелената покривка се образува тъмнокафява локвичка.