Бяха ѝ взели внимателно тигана и оттогава не ѝ доверяваха да лее куршуми. Но сега, след като въпросът отново излезе на дневен ред, всички глави се извърнаха към старицата, за да проверят дали тя следи разговора.
Превърнала се в обект на внимание от всички на масата, Маминка вдигна очи и погледна с любопитство семейството си, без да спира да дъвче шумно парчето суджук. Глътна си залъка, оригна се и тъкмо да се пренесе отново в своя си свят, когато стъписа всички с бистрата си памет.
— Скъпа ми Ася, ще ти лея куршум и ще прогоня злото, ако то се е събрало около теб.
— Благодаря, Маминко — усмихна се тя.
Когато тя беше малка, Маминка редовно лееше куршум, за да я предпази от уроки. Ася си беше слабичка и истината е, че май наистина се нуждаеше от малко насърчение в началото на земния си път. Кой знае защо, често се препъваше и падаше по лице — все си разбиваше долната устна. Тъй като подозираха, че е урочасана, и не отчитаха, че едва е проходила и още не е устойчива, я пращаха при Маминка.
В началото обредът беше за Ася забавна игра, вълнуваща и весела, освен това ѝ носеше удовлетворение, ласкаеше се да е център на такова внимание. Помнеше, че като дете истински се бе наслаждавала на всяко паранормално постижение — тогава бе достатъчно малка, че да вярва, не непременно в магията, а в това, че близките ѝ знаят да направляват съдбата. Радваше се на всяка малка подробност от обреда: да седи по турски на най-красивото килимче в къщата и с опънатото над главата ѝ одеяло да се чувства защитена и добре скрита като в палатка, после да слуша изричаните от всички посоки молитви и цвърченето, подобно на писък, долитащо откъм пълния с вода тиган, в който Маминка лееше разтопения куршум, докато повтаряше: Elemterefiş kem gözlere şiş. Göz edenin gözume kizgin şiş.[55]
Куршумът бързо се втвърдяваше и всеки път придобиваше различни форми. Ако наоколо имаше уроки, те винаги се появяваха като дупка във вид на око по средата. Досега Ася не помнеше да е имало случай, когато не се е образувала дупка.
Докато беше расла, постоянно беше наблюдавала как леля Бану гледа на кафе, а Маминка разваля уроки, но пак в крайна сметка бе наследила скептицизма и агностицизма на майка си. Беше стигнала до извода, че всичко се свежда до тълкуване. Ако търсиш морави еднорози, не ти трябва много време, за да започнеш да ги виждаш навсякъде. По същия начин, и да има някаква връзка между нещото, на което гадаеш — било то кафе или лят куршум, — и самото тълкуване, тя не е по-силна, отколкото връзката между пустинята и пустинната луна. Макар второто да се нуждаеше от първото за свой фонов пейзаж, то безспорно си съществуваше самостоятелно и без него. Пустинната луна я има и извън пустинята. Затова, каквото и да види човешкото око в парченце лят куршум, то не може да бъде сведено до формата, очертана от него. Стига да гледаш дълго и предано, нищо чудно да различиш там дори морав еднорог.
Но въпреки неизкоренимото си неверие Ася нямаше намерение да възразява точно сега, когато Маминка си бе спомнила какво се прави в такива случаи. Обичаше я много силно, за да ѝ отказва.
— Добре тогава — сви рамене тя. Освен това беше сигурна, че до няколко минути старицата вероятно ще забрави. — След закуска ще ми лееш куршум както едно време.
Точно тогава се отвори вратата на банята долу и при тях дойде Армануш — изглеждаше така, сякаш не е спала — изтощена и с униние в красивите очи. Това беше друга Армануш, почти несвързана със света наоколо и някак по-стара. Вървеше бавно и предпазливо.
— Много съжаляваме за загубата на баба ти — каза след кратко мълчание леля Зелиха. — Нашите най-искрени съболезнования.
— Благодаря — отвърна Армануш, без да поглежда никого в очите.
Грабна един свободен стол и седна между Ася и леля Бану. Ася ѝ наля чай в чашата, а леля Бану ѝ поднесе яйца, сирене и домашен мармалад от кайсии. Дадоха ѝ и осмия симид — не се бяха отказали от навика всяка неделя сутрин да купуват от някой уличен търговец по осем симида.
Въпреки това Армануш погледна безразлично храната. Няколко минути разбърква разсеяно чая, после се извърна към леля Зелиха и попита:
— Мога ли да дойда и аз на летището — да вземем мама?
— Разбира се, ще отидем заедно — отвърна тя и преведе и на останалите.
— Идвам и аз — намеси се баба Гюлсюм.
— Добре, мамо, ще отидем всички заедно — отговори леля Зелиха.
Ася изпелтечи:
— Аз също.
— Не, госпожичке, ти оставаш тук — отсече леля Зелиха с тон, който не търпеше възражения. — Оставаш тук и ти леят куршума.