Очите на Зелиха проблеснаха леко.
— Защо не ходиш да се занимаваш с друго? Върви да мастурбираш — изсъска тя.
Мустафа се изчерви. Погледна отровно сестра си.
Напоследък вече беше ясно, че се затруднява да общува с жени. Уж беше израсъл сред жени на всякаква възраст и беше свикнал да е център на вниманието, а в сравнение с връстниците си изоставаше ужасно в опита с противоположния пол. Макар и на двайсет, Мустафа имаше чувството, че и досега е заседнал на опасната граница между детство и мъжка зрялост. Не можеше да се върне назад, но не можеше и да скочи напред. Единственото, което знаеше за тази граница вододел, бе, че тя го притеснява, а единственото, което знаеше за притеснението, бе, че то не му харесва. Ненавиждаше плътските желания на тялото си, а в същото време те го привличаха. Преди Мустафа беше успявал да сдържа тези подтици — за разлика от съучениците си, които не спираха да мастурбират. От четиринайсет до деветнайсетгодишен беше потискал онова, което наричаше „то“, и не беше мастурбирал. Но миналата година, след като на изпитите не се класира за университета, годините на самокастриране и самопрезиране сякаш дадоха откат и желанието във вид на ТО се пробуди още по-силно.
Където и да отидеше Мустафа, ТО го следваше по петите по всяко време на деня. В банята, в мазето, в тоалетната, под завивките, във всекидневната и от време на време, в леглото на сестра му, където той се промъкваше незабелязано, ако наоколо нямаше никой, на стола ѝ, при бюрото ѝ… ТО изискваше пълно подчинение — като своенравен патриарх. Колкото и да му се покоряваше, Мустафа никога не използваше дясната си ръка. Тя беше запазена за чисти неща, чисти и свети. Именно с дясната ръка той докосваше Корана, държеше броеница и отваряше затворени врати. Пак с дясната ръка поемаше дланта на старците, за да я целуне. Колкото благословена беше дясната ръка, толкова лявата бе запазена за всичко гнусно. Мустафа мастурбираше само с лявата ръка.
Веднъж му се присъни, че мастурбира пред баща си. Върху лицето на баща му не се четеше нищо, той само наблюдаваше от своето място на масата за вечеря.
За последен път Мустафа бе виждал баща си да го гледа така, когато бе на осем години и го обрязваха. Той още помнеше жалкото хлапе, което лежеше в огромното лъскаво легло с атлазен чаршаф и подаръци наоколо, и чакаше да го отрежат, беше заобиколен от роднини и съседи — някои бъбреха, други ядяха, трети танцуваха, имаше и такива, заети с това да го дразнят — общо седемдесет души, събрали се да отпразнуват прехода от детството в мъжката зрялост. Именно онзи ден, веднага след обрязването, точно след ужасяващия писък, който Мустафа нададе, до него се приближи баща му и след като го целуна по бузата, прошепна в ухото му:
— Виждал ли си ме някога да плача, синко?
Мустафа поклати глава. Не, никой не беше виждал баща му да плаче.
— Добре — усмихна се нежно Левент Казанджъ на сина си. — Сега вече си мъж, дръж се като такъв.
Когато мастурбираше, Мустафа никога не смъкваше докрай панталона не само от страх, че някой в къщата ще го завари, но и защото се дразнеше от призрака на баща си, който му нашепваше в ушите същото изречение отново и отново. Миналата година тялото му изведнъж бе надделяло не само над волята му, но и над изпитателния поглед на баща му. Сякаш е пипнал заразна болест — той беше убеден, няма как това да не е болест, — Мустафа започна да мастурбира по всяко време на деня и нощта. Спри. Не мога да спра. Спри. Не мога да спра. Сънуваше, че майка му и баща му са го заварили да го прави. Че блъскат по вратата, избиват я, нахълтват и го залавят на местопрестъплението. Сред писъци и вой майка му го целува и го потупва по гърба, а баща му го заплюва в лицето и го скъсва от бой. Там, където баща му му оставя синини, майка му го разтрива с ашуре, сякаш десертът е мехлем. Мустафа се будеше отвратен и в същото време разтреперан, с пот, избила по челото му, и за да се успокои, мастурбираше.
Докато му подвикваше, Зелиха нямаше никаква представа за всичко това.
— Нямаш срам — рече брат ѝ. — Не знаеш как се говори с по-възрастни. Пет пари не даваш, че мъжете по улиците ти подсвиркват. Обличаш се като проститутка, нима после очакваш уважение?
Зелиха се усмихна презрително.
— Какво толкова? Или те е страх от проститутките?
Мустафа само я изгледа.
Преди месец беше открил най-срамната улица в Истанбул. Можеше да отиде на други места, където щеше да намери не толкова скъп, не толкова окаян и не толкова позорен секс, но нарочно отиде там — колкото по-грубо и грозно, толкова по-добре. Долепени една до друга запуснати къщи, миризми, петна, мръснишки шеги, които мъжете пускат не защото са големи шегаджии, а защото имат нужда да се посмеят, проститутки във всяка стая на всеки етаж, проститутки, които вероятно никога не отказват парите ти, а пак подмятат, че те няма никакъв в леглото. Беше се върнал оттам с чувството, че е мръсен и немощен.