Това бе мига, в който забеляза балона KODAK в ясното небе.
Затвори очи, като че ли това беше детска игра и щом тя не вижда, няма да я видят и нея. Сега вече имаше само звуци, звуци и миризми. Дишането на Мустафа стана по-тежко, той стисна с длани гърдата и врата ѝ. Зелиха се уплаши, че ще я удуши, но след малко пръстите му се разхлабиха и движението спря. Мустафа издаде ранен звук, после се свлече върху Зелиха и притисна до нея гърди. Тя чу как бие сърцето му. Но не чу своето. Имаше чувството, че животът е източен от нея.
Отвори очи чак след като той се отпусна и омекна вътре в нея. Когато се изправи, Мустафа едва се държеше на краката си. Прекоси със залитане стаята и задъхан, се подпря на вратата. Пое си дълбоко въздух и усети две миризми — пот и розова вода. Постоя малко там с гръб към сестра си, докато намери сили да се раздвижи отново и да избяга от стаята.
Още щом излезе в коридора, чу, че входната врата се отваря — семейството се беше прибрало. Отиде бързо в банята, заключи се вътре, пусна душа, но вместо да застане под него, се свлече на колене и по-върна.
— Ехо! Къде сте всички? — чу се от предната стая гласът на Бану. — Има ли някой вкъщи?
Зелиха се изправи и се постара да приглади дрехите си. Всичко се бе случило толкова бързо, може би щеше да успее да си втълпи, че не се е случило нищо. Лицето, което видя в огледалото обаче, разкриваше друга история. Там, в рамката на отражението ѝ, лявото ѝ око изглеждаше отекло, с морав полумесец отдолу. След като видя окото си, първото, което Зелиха изпита, беше вина заради обичайния си скептицизъм. През всичките тези години се беше подсмихвала, като видеше някой с насинено око в тъпите екшън филми — не вярваше, че човешкото око може да се подуе и да посинее така от един-единствен удар.
Лицето ѝ да, но тялото и не е пострадало — заключи тя. Пипна се — да провери дали все още чувства нещо. Как така усещаше допира на пръстите си, но нищо друго? Нима тялото ѝ нямаше да разбере, че е наранена и тъжна? Нима самата тя нямаше да разбере?
На вратата ѝ се почука и Бану надзърна, без да чака отговор. Понечи да каже нещо, но само отвори и затвори безмълвно уста и застинала, се втренчи в по-малката си сестра.
— Какво ти е на лицето? — попита разтревожена.
Зелиха знаеше, че ако има подходящ момент да разкрие това, той е сега. Можеше или да каже сега, или да скрие завинаги.
— Не е чак толкова страшно, колкото изглежда — отвърна бавно, мигът беше отминал и изборът беше направен. — Излязох да се поразходя и насред улицата видях как някакъв скъсва от бой жена си. Опитах се да спася клетницата от мъжа ѝ, но накрая набиха мен.
Повярваха ѝ. Това бе нещо, което Зелиха би направила, нещо, което можеше да се случи само на нея, ако изобщо се случваше на някого.
В деня, в който бе изнасилена, Зелиха беше на деветнайсет години. Възраст, на която вече си зрял човек по турските закони. На тази възраст тя можеше да се омъжи, да си изкара шофьорска книжка и да гласува, щом военните отново разрешат свободните избори. На тази възраст, ако се наложеше, можеше да отиде и сама да направи аборт.
Зелиха често сънуваше един и същи сън. Че върви по улицата под дъжд от камъни. От горе една по една се сипят улични плочки — копаят дупка долу, копаят я все по-дълбока, а Зелиха изпада в паника, уплашена, че ще ги последва, уплашена, че ще бъде погълната безследно от ненаситната бездна. Спрете! — крещеше тя, докато камъните се търкалят в краката ѝ. Спрете! — заповядваше на автомобилите, които се носят с шеметна скорост към нея и я подминават. Спрете! — молеше минувачите, които я изтласкват встрани. Моля ви, спрете!
Следващия месец мензисът ѝ не дойде. Няколко седмици по-късно Зелиха посети току-що откритата до тях лаборатория. БЕЗПЛАТЕН ТЕСТ ЗА БРЕМЕННОСТ С ВСЯКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВНАТА ЗАХАР, пишеше на табелата при входа. Когато резултатите бяха готови, се оказа, че кръвната захар на Зелиха е в нормата, а тя самата е бременна.
* * *
Имало едно време в земя далече, много далеч оттук, семейство старци с четири деца — две дъщери и двама сина. Едната дъщеря била грозна, а другата — красива. По-малкият брат решил да се ожени за красивата. Но сестрата не искала и да чуе. Изпрала си тя копринените дрехи и отишла да ги изплакне на водата. Плакнела и плачела. Било студено. Ръцете и краката ѝ премръзнали. Прибрала се вкъщи, почукала на вратата и що да види — заключено. Красивата сестра почукала на прозореца на майка си и майка ѝ рекла:
— Ще те пусна, ако ме наричаш свекърва.