— Ти на това работа ли му викаш! — леля Варсениг тупна гърбицата на носа си. — Седнала, моля ви се, да пълни енчилади[17], да рече човек, че няма пукната пара в джоба. Да ти кажа, го прави нарочно. Иска всички да обвиняват нас и да си мислят, че изобщо не ѝ помагаме с детето. Храбра самотна майка, която въпреки всичко не се отказва да се бори. Ето каква роля се опитва да играе!
— Не се притеснявай за Армануш — промълви Барсам, като се постара да не прозвучи отчаяно. — Роуз остана в Аризона, защото иска да продължи следването си. Хванала се е само временно в Студентския съюз. Всъщност иска да стане прогимназиална учителка. И да прекара живота си сред деца. В това няма нищо лошо. Щом е добре и се грижи за Армануш, не е ли все едно с кого се среща?
— Прав си, но не съвсем — отбеляза леля Сурпун, която подви крака под себе си на стола и се намести, а очите ѝ изведнъж помръкнаха от мярналия се в тях цинизъм. — В един съвършен свят би могъл да кажеш — карай, животът си е неин, не ни влиза в работата. Със сигурност можеш да го твърдиш, ако не цениш историята и миналото, ако нямаш памет и чувство за отговорност, ако живееш само в настоящето. Но в това настояще живее миналото и нашите предци дишат чрез децата ни, знаеш го…. Докато дъщеря ти е при Роуз, имаш пълно право да се намесваш в живота ѝ. Особено след като е започнала да излиза с турчин!
Леля Варсениг не си падаше по философските речи и предпочиташе да говори без недомлъвки, вместо да усуква на интелектуален жаргон, затова се намеси:
— Скъпи ми Барсаме, я ми покажи един турчин, който да знае арменски.
Вместо да отговори, той погледна крадешком по-голямата си сестра. Леля Варсениг продължи:
Я ми кажи колко турци са научили арменски. Николко! Защо майка ни е научила техния език, а не обратното? Толкова ли не е ясно кой кого е поробил? Само шепа турци произхождат от Централна Азия, нали така? А после се обръщаш и виждаш, че са навсякъде. Какво е станало с милионите арменци, които преди това са живели там? Били са претопени! Избити! Превърнати в сираци! Изселени! А след това забравени! Как изобщо можеш да даваш дъщеря си — кръв от твоята кръв и плът от твоята плът, на онези, които носят вината, задето днес сме толкова малко и страдаме? Месроп Мащоц[18] ще се обърне в гроба!
Барсам само поклати глава и продължи да мълчи. За да разсее напрежението, обхванало племенника му, вуйчо Дикран започна да разказва история.
— Един арабин отишъл в бръснарницата — да се подстриже. После се опитал да плати на бръснаря, а онзи му рекъл: „И дума да не става не мога да ти взимам пари. Безплатно е." Арабинът се изненадал приятно и си тръгнал. На другата сутрин, когато отворил, бръснарят намерил на вратата благодарствена картичка и кошница фурми.
Близначката на канапето се размърда и — аха — да се разплаче.
— Още на другия ден при същия бръснар отишъл един турчин — да се подстриже. След това се опитал да плати на бръснаря, ала и този път той рекъл: „Не мога да ти взимам пари. Безплатно е." Турчинът бил приятно изненадан и си тръгнал. На другата сутрин, когато отворил, бръснарят намерил на вратата благодарствена картичка и кутия локум.
Разбудена от сестра си, която се бе раздвижила, втората близначка се разплака. Леля Варсениг изтича при нея и само с едно докосване на пръстите успя да я успокои.
— После, на другия ден, в бръснарницата влязъл един арменец — да се подстриже. След това се опитал да плати на бръснаря, но той възразил: „Извинявай, но не мога да ти взема парите. Безплатно е." Арменецът се изненадал приятно и си тръгнал. На другия ден, когато бръснарят отворил… познайте какво намерил?
— Пакет бурма ли? — предположи Кеворк.
— Не! Заварил десетина арменци — чакали да ги подстриже безплатно!
— Какво искаш да кажеш, че сме стиснати ли? — попита Кеворк.
— Не, нищо не ти разбира главата, млади момко — отвърна вуйчо Дикран. — Опитвам се да ви кажа само, че ние държим един на друг. Видим ли нещо добро, веднага го споделяме с приятелите и роднините си. Арменският народ е оцелял именно благодарение на тази сплотеност.
— Но се твърди още и че съберат ли се двама арменци, те създават три различни църкви — напомни братовчедът Кеворк, който не искаше да се предава.
— Das mader's mom'ri, noren koh chi m'nats[19] — промърмори Дикран Стамбулян, като премина на арменски — правеше го винаги когато се опитваше да даде урок на някой младеж, а не успяваше.
Кеворк разбираше само домашния, но не и вестникарския арменски и затова се засмя, може би прекалено нервно, в опита да прикрие, че е схванал само първата половина на изречението.
19