— Това кафене носи името, което носи, защото думата „Кундера" е шифър. Важното в случая е не кое е името, а за какво е показателно то.
— И за какво? — попита Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми, нисък изпит мъж с брада, боядисана в пепелявосиво от деня, в който бе стигнал до заключението, че младите жени предпочитат зрели мъже.
Беше сценарист и създател на много гледан телевизионен сериал — „Тимур Лъвското сърце", който разказваше за як и здрав национален герой, способен на смаже на кървава пихтия цели противникови батальони. Попитаха ли го за този съмнителен телевизионен сериал и за филмите, се защитаваше с довода, че по професия е националист, но е истински нихилист по убеждения. Днес се беше появил с поредната си приятелка, хубавелка, която ловеше окото, но не се отличаваше с особена задълбоченост. Той не го сподели с нея, ала в мъжките среди наричаха такива кухи жени „мезета" — не са основното ястие, разбира се, но стават за замезване. Без да престава да лапа от кашуто в купичката на масата, той се изкикоти и след като прегърна новата си приятелка, подкани:
— Хайде, кажи ни какъв е този шифър!
— Скука — отвърна Карикатуриста Алкохолик, след като издиша тютюневия дим.
Той се издигаше на валма от всички страни, тъй като хората наоколо пушеха като комини, и рехавият дим на Сценариста се сля с плътния сив облак, увиснал над масата.
На масата не пушеше само Журналиста Прикрит-Гей. Той ненавиждаше миризмата на цигари. Прибереше ли се, веднага си събличаше Дрехите, за да се отърве от вонята в кафене „Кундера". Въпреки това нямаше нищо против другите да пушат. Нито престана да идва в кафенето. Посещаваше го редовно и защото му харесваше да е част от тази пъстра група, и защото тайно си падаше по Карикатуриста Алкохолик.
Не че Журналиста Прикрит-Гей, искаше да има нещо с него физически. Изтръпваше само като си го представеше гол. Внушаваше си. че е привлечен не заради секса, а защото двамата са сродни души. Пък и на пътя му имаше две големи препятствия. Първо, Карикатуриста Алкохолик беше подчертано хетеросексуален и нямаше голяма вероятност това да се промени. Второ, беше хлътнал по онова намусено момиче, Ася — факт, вече забелязан от всички, освен от нея.
Затова Журналиста Прикрит-Гей не хранеше никакви надежди, че ще има връзка с Карикатуриста Алкохолик. Просто искаше да е близо до него. Изтръпваше всеки път, щом карикатуристът го докоснеше случайно по ръката или рамото, докато се пресягаше да вземе чашата или пепелника. Въпреки това в усърдието си да убеди всички, че изобщо не се интересува от него, пък и от който и да било мъж, журналистът понякога се държеше хладно с карикатуриста и най— неочаквано се впускаше да оспорва мнението му. Беше си сложна история.
— Скука — отбеляза Карикатуриста Алкохолик, след като изпи на един дъх кафето си с мляко. — Скука, ето до какво се свежда животът ни. Ден след ден затъваме все повече в отегчение. Защо? Защото не намираме сили да напуснем мишата си дупка от страх да не се натъкнем на собствената си култура. Политиците на Запад смятат, че съществува културна пропаст между източната и западната цивилизация. Де да беше толкова просто! Истинската цивилизационна пропаст е между турците и турците! Ние сме шепа образовани градски чада, заобиколени от всички страни от селяндури и дръвници. Те са превзели целия град. — Той погледна крадешком прозорците, сякаш се страхуваше, че тълпата може да ги щурмува със сопи и топове. — На тях принадлежат улиците, площадите, фериботите. Техни са всички открити пространства. Нищо чудно до няколко години това кафене да е единственото място, което ни е останало. Последната свободна зона. Всеки ден бързаме да дойдем тук, за да намерим убежище от тях. О, да, от тях! Бог да ме пази от собствения ми народ!
— Говориш като поет — отбеляза Изключително Неталантливия Поет.
Тъй като беше изключително неталантлив поет, той имаше навика да оприличава всичко на поезия.
— Заседнали сме. Заседнали сме между Изтока и Запада. Между минало и бъдеще. От едната страна са секуларистите модернисти, толкова горди от режима, който са създали, че човек не може да каже и една-едничка критична дума. Привлекли са на своя страна армията и половината държава. В другия лагер са традиционалистите конвенционалисти, толкова влюбени в османското минало, че човек не може да каже и една-едничка критична дума. Привлекли са на своя страна широката общественост и другата половина от държавата. Какво остава за нас?