— Влизай, младежо — покани го леля Варсениг с най-насърчителния си глас, който по една случайност бе и най-стряскащият.
Мат Хасингър се ръкува с всички от семейството — усещаше върху лицето си изпитателните им погледи. Изгуби самообладание и плувна в пот. Някой взе цветята, друг — якето. Без яке Мат приличаше на оскубан паун и след като стигна, тътрузейки крака, до всекидневната, се метна на първото кресло, изпречило се пред погледа му. Другите също насядаха на плътен полумесец около него. Размениха няколко Думи за времето, за следването на Мат (той учеше право, което беше и хубаво, и лошо), за семейството му (Мат беше единствено дете, което бе и хубаво, и лошо), за родителите му (и двамата адвокати, което бе и хубаво, и лошо), за равнището му на познания за арменците (а то не бе високо, което беше лошо, но той проявявал желание да на учи повече, което беше хубаво), после отново за времето, а след това настъпи дразнещо мълчание. Близо пет минути никой не каза и дума затова пък всички сияеха, сякаш на гърлата им беше заседнало нещо и от това ги напушваше смях. Неловкото положение бе на път да се превърне в почти отчайваща задънена улица, но точно тогава отново се чу „Танцът на Захарната фея". Армануш погледна дисплея: скрит номер. Затвори телефона и го остави да си вибрира. Изви вежди и сви устни, сякаш казваше на Мат: „Все едно", но не я разбраха — нито той нито останалите.
В осем без петнайсет Армануш Чакмакчян и Мат Хасингьр вече бяха навън и се носеха шеметно по Хайд Стрийт в керемиденочервено сузуки витара към ресторант, за който Мат беше слушал много и беше решил, че там ще бъде страхотно и романтично: „Скюд Уиндоу".
— Дано обичаш азиатска кухня с карибски привкус — засмя се той, развеселен от собствените си думи. — Заведението ми беше препоръчано горещо.
Това „препоръчано горещо" не беше за Армануш мерило главно защото тя винаги бе нащрек, чуеше ли, че някой бестселър е „препоръчван горещо". Но въпреки това не възрази с надеждата, че в края на вечерта цинизмът ѝ ще бъде опроверган.
Случаят обаче се оказа съвсем различен. Нашумяло заведение, където се срещаха интелектуалците и творците в града, „Скюд Уиндоу" беше всичко друго, но не и страхотен романтичен ресторант. Помещаваше се в най-обикновен склад с високи тавани, лампи в стил ар деко и стени, по които проблясваха образци на съвременната абстрактна живопис. Облечени от глава до пети в черно, сервитьорите ситнеха наоколо като колония мравки, току-що намерили цяла купчина кристална захар. Колонията сервитьори поднасяше красиво подредени ястия със съзнанието, че скоро на твоето място ще седне друг, който вероятно ще даде по-голям бакшиш. Колкото до менюто, то беше направо неразбираемо. Сякаш съдържанието не бе достатъчно озадачаващо, всяко ястие беше подредено и гарнирано така, че и на вид, и като форма да наподобява определено платно от абстрактния експресионизъм.
Главният готвач — по произход холандец — имаше три стремежа в живота: да стане философ, да стане художник и да стане главен готвач в ресторант. И тъй като на младини се бе провалил с гръм и трясък във философията и изобразителното изкуство, той не виждаше причини да не изяви неоценените си таланти в кухнята. Затова се гордееше, че придава плът на абстрактното, че вкарва обратно в човешкото тяло произведения на изкуството, появили се от желанието на твореца да извади на показ вътрешното си емоционално състояние. Тук, в „Скюд Уиндоу", вечерите бяха не толкова кулинарно, колкото философско начинание, а храненето се направляваше не от първичния подтик да заситиш стомаха си или да притъпиш глада, а от сублимния танц с катарзиса.
След значителен брой безплодни опити да изберат какво да вечерят, Армануш реши да поръча риба тон със сусамова коричка, сос тартар и гъши дроб якинику, а Мат се престраши да опита крехкия телешки бифтек с топъл сос от сметана и горчица върху подложка от маракуя с винегрет и хикама. Тъй като не беше наясно кое вино ще върви с тези ястия, а искаше да направи добро впечатление, Мат дълго разглежда листа с вината и след пет минути умуване направи каквото правеше винаги, ако не знаеше какво да вземе: избра вино по цената. Каберне совиньон, реколта 1997, му се стори подходящо — достатъчно скъпо, но в рамките на средствата, с които разполагаше. След като дадоха поръчката, двамата се опитаха да разберат от лицето на обслужващия ги сервитьор дали одобрява избора им, но не видяха друго освен празната страница на професионалната любезност.
Поговориха малко: той за кариерата, която иска да изгради, тя за детството, което би желала на разруши, той за бъдещите си планове, тя — за следите от миналото, той за очакванията си от живота, тя за семейните си спомени. „Захарната фея" се разтанцува точно когато двамата се канеха да подхванат друга тема. Армануш провери номера със свито сърце. Не ѝ беше познат, но не беше и скрит. Тя вдигна.