Какви бяха причините за никовете на останалите в Дървото на Ануш, никой не питаше. Всяка седмица избираха тема, която да обсъждат. Макар и да се различаваха много, всички тези теми бяха свързани с общата история и култура на участниците, а „обща" често се свеждаше до „общ враг" — турците. Нищо не сплотява хората толкова бързо и силно, пък било то за кратко и не особено здраво, както общия враг.
Тази седмица темата бяха еничарите. Докато преглеждаше някои от последните съобщения, Армануш с радост видя, че Барон Багдасарян е онлайн. Не знаеше много за него, само че е внук на хора, оцелели в погромите, точно като нея, и че за разлика от нея прелива гняв. Понякога беше изключително остър и скептично настроен. През последните месеци, въпреки уклончивостта на киберпространство — или може би тъкмо благодарение на това, Армануш неусетно почувства, че го харесва. За нея денят не беше пълен, ако не е прочела съобщенията му. Каквото и да изпитваше към него: приятелство, обич или просто любопитство, Армануш знаеше, че е споделено.
Хора, убедени, че Османското владичество е било справедливо, не знаят нищо за Парадокса на еничарите. Това са деца на християни, залавяни и принуждавани от Османската държава да приемат исляма, което им давало възможност да се издигнат в обществото, но само ако презрат собствения си народ и забравят миналото си. Днес Парадоксът на еничарите е актуален за всяко общество не по-малко, отколкото вчера. Ти, потомъко на изгонени от родните си места! Ти трябва да си задаваш отново и отново отколешния въпрос: какво е становището ти за този парадокс, ще приемеш ли ролята на еничар? Ще изоставиш ли сънародниците си, за да сключиш мир с турците и да загърбиш миналото, така че, както се изразяват те, всички да продължим напред?
Залепена за екрана, Армануш отхапа от ябълката, която ѝ беше останала, и я задъвка нервно. Никога дотогава не се беше възхищавала толкова на мъж — ако не броим, разбира се, баща ѝ, но това беше друго. В Барон Багдасарян имаше нещо, което я очароваше и в същото време я плашеше, тя се страхуваше не точно от него и от онова, което той отстояваше толкова смело, плашеше се от себе си. Думите му я докосваха дълбоко и бяха в състояние да извадят наяве онази другата Армануш, която живееше вътре в нея, но още не се беше показала — тайнствено същество, потънало в дълбок сън. Барон Багдасарян някак разръчкваше това същество с копието на думите и явно нямаше да се успокои, докато то не се събудеше, не ревнеше с мощен глас и не излезеше на светло.
Армануш още умуваше над този стряскащ резултат, когато зърна дълго съобщение, оставено от Лейди Пийкок/Сирамарк, американка от арменски произход, специалистка по вината, която работеше във винарска изба със седалище в Калифорния, често пътуваше до Ереван и беше известна със забавно находчивите си сравнения между Съединените щати и Армения. Днес тя беше пуснала тест за самооценка, в който да измериш степента, в която си арменец.
1. Като малък завивал ли си се с домашно плетени одеяла и носил ли си в училище домашно плетени жилетки?
2. Докато си навършил шест-седем години, подарявали ли са ти книжки на арменската азбука за всеки рожден ден?
3. В къщата, в гаража или в офиса ти виси ли плакат с връх Арарат?
4. Свикнал ли си да те обичат и да ти говорят мило на арменски, да ти се карат и да те строяват на английски и да те избягват на турски?
5. Поднасяш ли на гостите си хумус с царевичен чипс, имамбаялдъ и оризови сладкиши?
6. Познаваш ли вкуса на манти, миризмата на суджук и проклятието бастирма?
7. Ядосваш ли се, вбесяваш ли се лесно от забележително дребни неща, но успяваш да запазиш самообладание, когато наистина трябва да се безпокоиш и страхуваш за нещо сериозно?
8. Правил ли си (смяташ ли да си правиш) пластична операция на носа?
9. Държиш ли в хладилника бурканче „Нутела" и някъде из къщата табла?
10. Имаш ли във всекидневната си килимче, което много обичаш?
11. Натъжаваш ли се, когато танцуваш на „Лорке Лорке", дори и мелодията да е весела и да не разбираш текста?
12. Имате ли у вас дълбоко вкоренения навик да се събирате след вечеря, за да ядете плодове, а баща ти бели ли ти портокалите, на колкото и години да си?