Ася се опита да изтика с крак Султан Пети от капещото кранче и след като си наля чаша чай от изпускащия пара самовар, попита глухо:
— Какво толкова се вълнувате всички от тази американка? Отпи от чая колкото да се смръщи и да се огледа за захарта: една, две… тя сложи в мъничката чашка цели пет бучки.
— В какъв смисъл какво толкова се вълнуваме? Тя ни е гостенка! Идва от другия край на планетата.
Леля Фериде протегна напред ръка като за нацистки поздрав, за да покаже къде и колко далеч е другият край на планетата. Мисълта за планетата придаде на гласа ѝ развълнуван тембър, тъй като в съзнанието ѝ за миг блесна картата на циркулацията в атмосферата и световните океани. Последния път я беше виждала на хартия още в гимназията. Никой и не подозираше, но бе научила картата наизуст — до най-малките подробности, и до днес тя се бе врязала в паметта ѝ ярка, като в първия ден, когато я беше разглеждала.
— И най-важното, е пратена от вуйчо ти — намеси се и баба Гюлсюм която упорито отстояваше славата си на прероден Иван Грозни.
— Вуйчо ми ли? Кой вуйчо? Онзи, когото и досега не съм вижда, ла? — Ася опита чая. Още горчеше. Тя пусна вътре още една бучка захар. — Ей, я се събудете всички! Мъжът, за когото говорите, не ни е посещавал от деня, в който е стъпил на американска земя. Единственото, което сме получавали като доказателство, че още е жив, са пощенски картички с пейзажи от Аризона — изрече момичето с отровен поглед. — Кактус под слънцето, кактус на здрачаване, кактус с морави цветове, кактус с червени птички… Този тип не си прави труда дори да смени вида на картичките.
— Праща и снимки на жена си — добави леля Фериде, за да има справедливост.
— Чудо голямо, като ги праща. Тантуреста руса жена, която се усмихва пред къщата си, където, между другото, не са ни канили никога, тантуреста руса жена, която се усмихва пред Големия каньон, тантуреста руса жена, която се усмихва с мъртъв койот на верандата, тантуреста руса жена, която се усмихва, докато прави палачинки в кухнята… Не ви ли писна всеки месец да ви праща тази напълно непозната жена в различни пози? И защо изобщо тя ни се усмихва? В името на Аллах, та ние дори не сме се запознавали с нея!
Ася загълта чая, без да обръща внимание, че още е врял.
— Не е безопасно да пътуваш. По пътищата дебнат всякакви опасности. Самолетите ги отвличат, колите се блъскат…. дори влаковете се преобръщат. Вчера осем души са загинали в катастрофа на Егейско море — отбеляза леля Фериде.
Тъй като не успя да улови ничий поглед, очите ѝ започнаха да описват нервни кръгове по масата, докато не попаднаха на черната маслина в чинията ѝ.
Всеки път, щом леля Фериде започнеше да съобщава ужасните новини от третите страници на турските таблоиди, всички потъваха в неловко мълчание. Този път не беше по-различно. В спусналата се тишина баба Гюлсюм се свъси, притеснена, че чернят сина ѝ. Леля Бану придърпа краищата на кърпата за глава, леля Джеврийе се помъчи да си спомни що за животно е „койотът", но тъй като двайсет и четирите години в учителската професия я бяха направили страхотна с отговорите и точно толкова слаба с въпросите, не се осмели да попита, Маминка престана да си боцка от суджука в чинията си, а леля Фериде се опита да се сети за какви други злополуки е чела, но вместо още зловещи новини си спомни яркосиньото сомбреро, което онази американка, жената на Мустафа, носеше на една от снимките — ако успееше да си намери нещо подобно в Истанбул, нямаше изобщо да го сваля от главата си. Междувременно никой не забеляза, че изведнъж върху лицето на леля Зелиха се е изписала скръб.
— Дайте да не си затваряме очите за истината! — призова уверено Ася. — През всичките тези години сте боготворили вуйчо Мустафа като единствения ненагледен син в семейството, а в мига, в който е отлетял от гнездото, той ви е забравил. Толкова ли не виждате, че не дава пет пари за роднините си? Защо тогава да означава нещо за нас?
— Заето е момчето — възрази баба Гюлсюм. Истината беше, че предпочиташе сина си, понеже той ѝ беше само един, а не дъщерите си, които бяха много. — Не е лесно да си в чужбина. Америка е далеч.
— Да, разбира се, далеч е, особено ако трябва да преплуваш Атлантическия океан и да пресечеш пеша целия европейски континент — заяви Ася и отхапа от парчето сирене, за да ѝ мине опареният от чая език. За нейна изненада сиренето наистина беше вкусно, меко и солено, както го обичаше. Видя ѝ се малко трудно едновременно да се заяжда и да се наслаждава на храната, затова замълча за малко и задъвка нервно.