Кариеристките били жени другарки, самото въплъщение на новата туркиня: идеализирани, превъзнасяни и защитавани от реформаторския елит. Сред тях имало адвокатки, учителки, съдийки, директорки на предприятия, чиновнички, учени… За разлика от майките си те не се ограничавали с дома и имали възможност да се издигнат в обществената, стопанската и културна йерархия, стига да се откажат преди това от женствеността и сексуалността си. Най-често се обличали в костюми в кафяво, черно и сиво, цветовете на целомъдрието, скромността и верността. Подстригвали се късо, ходели без грим и накити. Движели се в тела, лишени от женственост и полова принадлежност. И всеки път, когато съпругите се кикотели в дразнещо женски стил, кариеристките стискали с пръсти кожените чантички, които държали под мишница, сякаш в тях имало свръхповерителна информация и те са дали дума да я защитават, каквото и да се случва. Съпругите, обратно — идвали на тези вечери в атлазени официални рокли в бяло, бледорозово и пастелносиньо, оттенъците на женствеността, невинността и уязвимостта. Не харесвали особено кариеристките, които смятали по-скоро за „другарки", отколкото за жени, а те от своя страна, също не ги харесвали и гледали на тях по-скоро като на „наложници", отколкото на жени. В крайна сметка никой не смятал никого за достатъчно „жена".
Засилело ли се напрежението между другарките и наложниците, Маминка, която не се причислявала към никоя от двете групи, давала тайно знак на прислужницата да поднесе ментов ликьор в кристални чаши и бадемови пасти в сребърни чинии. Била установила, че само тези две неща са в състояние да успокоят нервите на всяка туркиня в стаята, от който и лагер да е тя.
По-късно Ръза Селим Казанджъ викал жена си и я молел да посви— ри за почетните гости на пианото. Маминка не отказвала никога. Освен западни композитори изпълнявала национални песни, преливащи от пламенно родолюбие. Гостите я поздравявали и ѝ ръкопляскали. През 1933 година, когато в чест на десетата годишнина бил написан „Републиканският марш", се наложило тя да го свири отново и отново. Той звучал навсякъде и кънтял в ушите им, докато спели. В ония години дори пеленачетата били приспивани в люлките с този сърцат ритъм.
И така, по време, когато благодарение на социалните реформи туркините изживявали коренни промени в обществената сфера, Маминка се радвала на своя собствена независимост в частната сфера на дома си. Интересът ѝ към пианото не угаснал, но въпреки това много скоро тя съставила списък с нови развлечения. Така през следващите години научила френски, написала разкази, които така и не били издадени, станала много добра в различни техники на маслената живопис, гиздела се с лъскави обувки и атлазени бални рокли, влачела мъжа си по танци, устройвала шумни увеселения и нито ден не се захванала да върши къщната работа. Каквото и да поискала веселата му съпруга Раза Селим Казанджъ го изпълнявал начаса. Обикновено бил сдържан човек, който уважавал другите и се откроявал с острото си чувство за справедливост. Но подобно на мнозина, направени по съшия калъп, и той не можел да се възстанови съвсем, след като веднъж вече бил прекършен. Затова имало един въпрос, който изваждал наяве лошотията в него — първата му жена.
Дори след години, всеки път щом Маминка случайно попитала нещо за нея. Раза Селим Казанджъ се затварял в себе си. млъквал, а очите му помръквали от нетипична сянка.
— Що де жена ще зареже сина см? — възкликвал и лицето му се сбръчквало от ненавист.
— Ама не ти ли е любопитно какво е станало с нея? — подпитвала Маминка, после се приближавала, сядала върху коленете на мъжа си и започвала ла го милва нежно по брадичката, сякаш да го убеди ла погледне въпроса в лицето.
— Изобщо не ме вълнува съдбата на тази пачавра — застивал Ръза Селим Казанджъ. без изобщо да си прани труда да понижи глас, та синът му да не чуе как хули майка му.
— С друг ли е избягала? — не мирясвала Маминка. макар да знаела, че е прекрачила границата, била убедена, че няма да разбере къде е границата, ако не я прекрачи.
— Защо си пъхаш носа в неща. които не ти влизат в работата? — тросвал се в отговор Ръза Селим Казанджъ, — Какво, да не искаш и ги да направиш като нея?
Така Маминка разбрала къде минава границата ѝ.
Ако не броим миговете, когато се повдигал въпросът за първата жена, през следващите години животът им течал мирно и кротко, В разбирателство и уют. И това си било необичайно, ако отчетем, че семействата наоколо били всякакви, но не и такива, Доволството им пораждало завист сред роднини, приятели и съседи. Те се бъркали за щяло и нещяло. Най-подходяща тема било бездетието на двойката. Мнозина се опитвали да убедят Ръза Селим Казанджъ да се ожени де друга, докато не е станало късно. По новия граждански закон многоженството било забранено, затова щяло да се наложи да се разведе със сегашната си съпруга, която, както вече подозирали всички, била или ялова, или болшевичка. Ръза Селим Казанджъ не давал ухо на такива съвети.