В деня, когато починал — съвсем неочаквано, както поколения мъже в рода Казанджъ. Маминка за пръв път в живота повярвала в уроките. Била убедена, че погледите на завистниците са проникнали през стените на конака им. където иначе царяло блаженство. губили мъжа ѝ.
Днес тя не помнеше почти нищо от това. Докато сбръчканите ѝ кокалести пръсти галеха старото пиано, дните ѝ с Ръза Селим Казанджъ проблясваха в далечината като слаб древен фар. който грешно направлява мислите ѝ из бурните води на алцхаймера.
* * *
На диван в ремонтиран апартамент с изглед към кулата Галата, в квартал, където улиците не знаеха сън и калдъръмът пазеше много тайни, под лъчите на залеза, отразен от прозорците на порутените сгради, и сред писъците на чайките лежеше Ася Казанджъ. Беше гола и не помръдваше — като статуетка, погълнала таланта на твореца, който я изсякъл от къс мрамор. Мислите ѝ се носеха из някаква измислена страна, точно както гъстият пушек, който бе всмукала ток— що и който пърлеше белите ѝ дробове, за да извиси духа ѝ, докато накрая Ася не го издиша бавно, без желание.
— За какво си мислиш, скъпа?
— Работя върху Член осми от Личния си манифест на нихилизма отвърна тя и отвори замъглени очи.
Член осми: Ако между обществото и истинското ти Аз лежи дълбока пропаст само с паянтов мост отгоре, по-добре изгори този мост и остани на страната на Аз-а, здрав и невредим, освен ако не се стремиш към пропастта.
Ася всмукна още веднъж от цигарата и задържа дима.
— Дай да те нахраня — каза Карикатуриста Алкохолик, след като взе от ръцете ѝ цигарата с трева.
Надвеси се над нея и долепи космата си гръд към нейната, а Ася отвори уста като сляпо птиче, готово да бъде нахранено. Той духна струята дим право в устата ѝ и Ася го вдиша с готовност, сякаш бе жадна и пиеше вода.
Член девети: Ако пропастта вътре в теб те привлича повече от света навън, по-добре падни в нея, падни вътре в своето истинско Аз.
Повториха го още веднъж — той насочи дима към устата на Ася, а тя го пое отново и отново в себе си, докато и последното клъбце, изчезнало в гърлото ѝ, не бе освободено.
— Обзалагам се, че сега ти е по-добре — рече гальовно Карикатуриста Алкохолик с лице, върху което бе изписано желание за още секс. — Няма по-добър лек от доброто чукане и добрата трева.
Ася прехапа устната си отвътре, за да спре подтика да възрази. Наклони глава към отворения прозорец и протегна ръце, сякаш се канеше да прегърне целия град заедно с хаоса и великолепието му.
През това време Карикатуриста Алкохолик бе погълнат от това да довърши своя манифест:
— Чакай сега да видим. Нищо не е по-надценявано от лошото чукане и нищо не е по-подценявано от доброто…
— Лайно — притече се на помощ Ася.
Карикатуриста Алкохолик кимна въодушевено и стана, както беше само по копринени боксерки, с изложено на показ бирено коремче. Отиде вяло при уредбата и пусна парче, което по една случайност се оказа от най-любимите на Ася — на Джони Кеш — Hurt[33].
Като се поклащаше в такт с музиката, Карикатуриста Алкохолик се върна с блеснали очи. Днес си причиних болка, да видя дали още я чувствам…
Ася се свъси, сякаш току-що я бяха боцнали с игла.
— Жалко…
— Какво „жалко", скъпа?
Тя го погледна с широко отворени тревожни очи като на човек, три пъти по-възрастен от нея.
— Голяма гадост — простена. — Тия мениджъри и организатори, или както там се казват, организират европейски обиколки, азиатски обиколки и дори обиколки „Ура за перестройката в Съветския съюз"… но ако си фен на музиката в Истанбул, не се вместваш в никое географско определение. Изпадаме в пукнатините. И знаеш ли, единствената причина да нямаме толкова концерти, колкото ни се иска, е геостратегическото разположение на Истанбул.
Да, всички трябва да се наредим на моста над Босфора и да духаме с все сила, за да преместим града на запад. Ако не стане]e опитаме в другата посока, за да проверим дали няма да завием изток — прихна Карикатуриста Алкохолик. — Не е хубаво да си посредата. Международната политика не цени двусмислието.