— Разкажи ми още за този Барон — подкани неочаквано Ася. — Как изглежда? На колко години е?
Армануш се изчерви. В ярката светлина на зимното слънце, надзърнало през плътните облаци, лицето ѝ изглеждаше точно като на влюбена млада жена.
— Не знам. Не съм го виждала никога. Виртуални приятели сме. Вероятно се възхищавам на ума и страстта му.
— Не искаш ли някой ден да се срещнете?
— И да, и не — призна Армануш, след като купи симид от малкия, но пълен с хора бюфет вътре.
Отчупи едно парче и се надвеси с него над перилата отстрани на ферибота, за да изчака да се приближи някоя от чайките.
— Не се налага да чакаш — усмихна се Ася. — Просто метни парчето във въздуха и някоя на мига ще го хване.
Армануш направи, както ѝ бяха казали. От пустото небе изникна чайка и отнесе почерпката.
— Умирам от желание да науча повече за него, но дълбоко в себе си не искам изобщо да го виждам. Когато излизаш с някого, магията загива. Няма да го понеса, ако се случи и с него. Твърде ми е важен. Срещите и сексът са друга история, твърде заплетена…
Навлизаха в мътната зона, охранявана от трите недосегаеми теми. Добър знак, че двете се сближават.
Магия! — повтори Ася. — На кого му е притрябвала магия? Разказите за Лейла и Маджнун, за Юсуф и Зулейха, за Пеперудата и Свещта, за Славея и Розата… Начини да обичаш от разстояние, да бъдеще с някого, без дори да го докосваш — Amor platonicus! Стълба та на любовта, по която се очаква да се изкачваме, да стигаме все по-нависоко и нависоко, за да възнесем Себе си и Другия. Платон определено смята всеки физически допир за нещо покварено и позорно, защото според него истинската цел на Ерос е красотата. Няма ли красота и в секса? Според Платон не. Той си поставя „по-възвишени цели". Но мен ако питаш, проблемът на Платон, а и на мнозина други, е че никога не се е радвал на добър секс.
Армануш погледна изумена приятелката си.
— Мислех, че обичаш философията… — изпелтечи тя, без да знае защо изобщо го е казала.
— Възхищавам се на философията — съгласи се Ася. — Но това не означава, че непременно съм съгласна с философите.
— Да приема ли тогава, че не си голяма поклонница на Amor platonicus?
Това вече беше информация, която Ася предпочиташе да не разгласява, но не защото не можеше да отговори на въпроса, а защото се страхуваше какви последици ще има отговорът. Армануш беше много любезна и възпитана и Ася не искаше да я стряска. Как изобщо можеше да ѝ каже, че макар и да е само на деветнайсет години, е познала ръцете на много мъже и не чувства ни най-малка вина от това? Пък и как можеше да разкрие истината, без да развенчава пред една чужденка мита за „целомъдрието на турските момичета"?
Този вид „национална отговорност" бе напълно чужд на Ася Казанджъ. Тя никога не се беше чувствала част от „колектива" и нямаше намерение нито сега, нито за в бъдеще да се приобщава към него. А ето я днес — без проблем влизаше в чуждата роля, в ролята на човек, станал родолюбец за една нощ. Как сега да отхвърли националната си самоличност и да бъде собственото си грешно Аз? Как да каже на Армануш, че дълбоко в себе си е убедена, че само ако правиш секс с един мъж, можеш да си сигурна, че той е за теб, че най-недоловимите и дълбоки комплекси излизат на показ само в леглото и че, каквото и да си мислят през цялото време хората, сексът всъщност е много повече чувствен, отколкото физически. Как можеше да разкрие, че в миналото е имала много, прекалено много връзки, сякаш за да си отмъсти на мъжете, макар и да не знаеше за какво. Беше имала много любовници, понякога едновременно, полигамии афери, които накрая винаги бяха завършвали с разбито сърце, трупайки планини от тайни, които Ася старателно бе държала далеч от стените на дома Казанджъ. Как да разкрие всичко това? Щеше ли Армануш да я разбере, без да я съди, можеше ли истински да поглед не в душата на Ася от ешелоните на своята стерилна кула?
Можеше ли Ася да ѝ довери, че е посегнала на живота си, гадно изживяване, от което е извлякла две важни поуки — че начинът да го направиш не е, като изгълташ хапчетата на откачената си леля, и че ако си решил да се самоубиваш, не е зле да си приготвиш разумна причина, в случай че прескочиш трапа, понеже после от всички страни ще се посипе един-единствен въпрос: ЗАЩО?. Можеше ли да ѝ сподели още, че и до ден-днешен не е успяла да открие отговора на този въпрос, ако не броим това, че е била прекалено малка, прекалено глупава, прекалено разгневена, прекалено чувствителна за вселената, в която живее? Дали всичко това щеше да прозвучи логично на Армануш? Можеше ли после Ася да разкрие пред нея, че напоследък е отбелязала известен напредък и вече е по-уравновесена и спокойна, защото сега има моногамна връзка с тази малка подробност, че мъжът е женен и е два пъти по-голям от нея, и че тя се среща с него от време на време, за да правят секс, да пушат трева и да избягат от самотата? Как можеше да сподели с Армануш, че, честно казано, е много далеч от правия път?