Армануш забеляза и че на почти всички снимки на пътища по стените са изобразени или западни държави, или екзотични места и на пръсти се броят картините, имащи нещо общо с местата по средата. Направила това откритие, тя не бе съвсем сигурна как трябва да го тълкува. Може би полетът на въображението тук беше насочен или към преселване на Запад, или към бягство в далечни екзотични земи.
В кафенето се шмугна мургав слаб уличен търговец, който явно се криеше от келнерите от страх да не го изгонят. Носеше голяма табла с небелени жълти бадеми върху кубчета лед.
— Бадеми! — възкликна той, сякаш така се казва някой, когото издирва отчаяно.
— Насам, насам! — провикна се Карикатуриста Алкохолик, сякаш отговаряше на името.
Бадемите вървяха много добре с онова, което той пиеше в момента — бира. Вече съвсем открито беше напуснал „Анонимните алкохолици", но не толкова заради зависимостта, колкото заради убедеността си, че няма причини да се причислява към алкохолиците, при положение че не е такъв. Не му се струваше искрено. Вместо това бе решил сам да се наглежда. Днес например смяташе да изпие само три бири. Вече беше изгълтал една и му оставаха две. След това щеше да спре. Да, уверяваше той всеки срещнат, беше по силите му си наложи дисциплина, без да опира до окаяната помощ на разни професионалисти. Със същата решителност купи четири черпака бадеми и ги струпа насред масата — да ги стигат всички.
Междувременно Армануш беше погълната от мисли. Тя загледа как високият като върлина келнер с вид на изгубен взима поръчките на всички и се изненада, че толкова много хора пият. Спомни си безразсъдното си изявление от онази вечер за мюсюлманите и алкохола. Дали да спомене пред приятелите си от Кафене „Константинополис", че турците обичат да пият? Колко от ставащото да им разкрива?
След няколко минути келнерът се върна с голяма чаша пенеста бира за Карикатуриста Алкохолик и с гарафа сухо червено вино за всички останали. Докато той пълнеше изисканите винени чаши, Армануш се възползва от възможността да огледа хората на масата. Предположи, че раздразнителната жена до едрия мъж с камбестия нос сигурно му е жена, макар че бе на километри от него. Огледа един по един Карикатуриста Алкохолик и жена му, а също Журналиста Прикрит-Гей, Изключително Неталантливия Поет, Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми, и… не се сдържа и спря поглед върху младата сексапилна брюнетка отсреща, която явно не беше от групата, но по всичко личеше, че е привързана силно към нея. Определено беше от хората, които не се отделят от мобилния си телефон, защото постоянно си играеше с лъскавия розов апарат, отваряше го ей така, без причина, натискаше ту един, ту друг бутон, изпращаше или получаваше есемеси, изцяло погълната от него. От време на време тя се приближаваше до брадатия мъж до нея и се търкаше в ухото му. Очевидно беше новата приятелка на Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми.
— Вчера си направих татуировка.
Изтърси го ни в клин, ни в ръкав и Армануш не разбра на кого го е казала — дали не на нея, ако изобщо го беше казала на някого. Но дали от скука, или в опит да се сприятели с единствения друг нов човек в групата, новата приятелка на Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми говореше на нея.
— Искаш ли да я видиш?
Беше дива орхидея, червена като кръв и огъната като змийче около пъпа ѝ.
— Страхотна е! — рече Армануш.
Жената се усмихна доволно.
— Благодаря — отвърна и си избърса устните със салфетка, въпреки че не беше яла нищо.
През това време Ася също наблюдаваше приятелката, макар и с далеч по-неодобрителен поглед. Както обикновено, щом бе срещнала нова жена, тя трябваше да избере една от двете възможности — или да изчака да види кога ще я намрази, или да предпочете по-късия път и да я намрази от самото начало. Тя избра второто.
Облегна се и след като хвана с палец и показалец чашата, се взря в червената течност. Дори когато заговори, не свали очи от чашата.
— Всъщност, ако си спомним колко отдавнашен е обичаят да се правят татуировки… — подхвана тя, но не довърши изречението. Вместо това започна ново: — В началото на деветдесетте години на XX век пътешественици намерили в Италианските Алпи добре запазен труп. Бил на повече от пет хилядолетия. По него имало петдесет и седем татуировки. Най-старите в света!