— Не, не съм — призна си новата приятелка на Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми.
Сега вече лицето ѝ беше пепеляво, около устата и очите ѝ се бяха врязали нови бръчки.
— И таз добра! Е, както и да е, не се притеснявай — вдигна ръце Ася. — Почти със сигурност няма да ти се случи нищо лошо.
След тези думи се облегна. Карикатуриста Алкохолик и Армануш се усмихнаха, другите обаче не реагираха изобщо.
Карикатуриста Алкохолик реши да се включи в играта, обърна се към Ася и лукаво развеселен, попита:
— Но ако пожелае, тя може да махне татуировката, нали? Татуировките могат да се махат.
Възможно е — отвърна на мига Ася. — Ала в най-добрия случай е болезнено и стряскащо. Има три начина: операция, лазерно лечение или пилинг на кожата.
При тези думи Ася си взе от купчината един бадем и го обели. Всички на масата, дори Армануш, не се сдържаха и загледаха ужасени бадема. Доволна от реакцията на публиката, Ася метна в устата си обеления бадем и го задъвка сладко-сладко. Новата приятелка на Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми се вторачи в нея с разширени очи.
— Лично аз не бих препоръчала третото. Не че първите две са за предпочитане. Трябва да намериш добър, наистина добър дерматолог или пластичен хирург. Струва скъпо, но какво да се прави? За едно посещение отиват цял тон пари, а трябва да ходиш няколко пъти. Дори и да ти махнат татуировката, остава видим белег, да не говорим, че кожата се обезцветява. Ако искаш да се отървеш и от това, трябва да си направиш още една пластична операция. И пак няма сто процента гаранция. Армануш се ощипа, за да не се засмее.
— Е, защо не пием? — намеси се с уморена усмивка жената на Карикатуриста Алкохолик. — И какъв по-добър повод да пием от Господин Палците? Как се казваше?… Чеке ли?
— Чекети — поправи я Ася — и досега не можеше да си прости деня, когато беше пийнала толкова, че да дръпне пред тях цяла реч за историята на балета.
— Да, да, Чекети — прихна Изключително Неталантливия Поет и обясни на Армануш: — Ако не беше той, балетистите нямаше да се морят да ходят на палци.
— Къде му е бил умът? — допълни някой и всички се засмяха.
— Е, Ейми, кажи ни откъде идваш! — подкани Изключително Неталантливия Поет Армануш така, че да надвика обичайната врява в кафенето.
— Всъщност Ейми е съкратено от Армануш — уточни Ася, която още беше в предизвикателно настроение. — Тя е арменска американка!
Думата арменка не би учудила никого в кафене „Кундера", но, виж, арменска американка беше друга история. Арменската арменка не създаваше никакви затруднения: сходна култура, сходни проблеми, докато, виж, арменска американка означаваше човек, който презира турците. Сега вече всички глави се извърнаха към Армануш. В погледите се четеше любопитство, примесено с тревога, сякаш тя беше кутия за подаръци с ярка опаковка и неизвестно съдържание. В кутията можеше да има подарък, красив като опаковката, но можеше да има и бомба. Армануш изправи рамене, сякаш очакваше да я ударят, но тъй като всички в групата бяха редовни посетители на кафене „Кундера" от години, те бяха твърде дълбоко пропити с мудния дух на заведението, че да се развълнуват от нещо задълго.
Ася обаче не допусна вълнението да се притъпи.
— Знаете ли, че семейството на Армануш е от Истанбул? — попита тя между два бадема. — През 1915 година е трябвало да понесат какво ли не. Мнозина са измрели по време на депортирането — измрели са от глад, изтощение, жестокости…
Мълчание. Никакви коментари. Под угрижения поглед на Карикатуриста Алкохолик Ася продължи да дърпа дявола за опашката.
— Но прадядо ѝ е бил убит преди това — каза Ася и се обърна към Армануш, въпреки че следващите ѝ думи бяха насочени не толкова към нея, колкото към членовете на групата, — защото е бил интелектуалец! — Тя отпи бавно от виното. — Там е работата, че арменската интелигенция е била изтребена първа, така че общността да остане без водещите си умове.
Не се наложи да чакат дълго, докато някой наруши мълчанието.
— Не се е случвало такова нещо — заклати рязко глава Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми. — Изобщо не сме чували за такова чудо. — Той всмукна от лулата и погледна Армануш в очите сред валмата дим, после сниши глас до състрадателен шепот. — Виж какво, много съжалявам за семейството ти. Моите съболезнования. Но, разбери, водела се е война. Има загинали и от двата лагера. Имаш ли представа колко турци са били избити от разбунтувалите се арменци? Мислила ли си някога за другата страна? Обзалагам се, че не! Ами страданията на турските семейства? Трагично е, но трябва да разберем, че 1915 година не е 2005-а. Тогава времената са били други. Тогава дори не е имало Турска държава за Бога, имало е Османска империя. Отминала епоха с отминали трагедии.