— Аз ще ги нося.
Мороа изви озадачено вежди.
— Вие сте двама, аз съм сам — обясни Копелето. — Вярвам ви и така нататък, но все пак за моя дял се грижа аз.
— Но нали…
Входният звънец прекъсна възраженията на Мороа. Копелето се обърна към Инес.
— Виж кой е и без тъпи номера!
Тя стана от пода и излезе в антрето.
— Кой е? — извика.
Беше хазяйката, съвсем побесняла от гняв.
— Още един звук, госпожо Алмад, и ще повикам полиция! Това на нищо не прилича!
Чудех се какво ли би казала, ако отвори незаключената врата и види на какво прилича апартаментът й — мор и леш, че и един труп насред дневната. Явно неговото строполяване я беше изстреляло за втори път от кревата.
Дали пък да не опитам, помислих си.
— Абе я оди се пери ма! — изревах с все сила.
Тя изпуфтя и повече не я чухме. Надявах се да съм я обидил достатъчно, за да хване телефона. Щях да имам нужда от полицията, за която спомена.
Копелето измъкна револвера си. За миг работата увисна на косъм. Или се излягам на пода до Били, или не. Ако можеше да ме наръга тихо, бях заминал. Но гърбът ми беше чист. Копелето знаеше, че ще се опъвам, докато ме коли. Той не искаше излишен шум — нали камъните се появиха.
— Затваряй си човката, да не ти я затворя аз! — беше всичко, което ми се случи.
После се обърна към французина, който през това време бе успял да набута торбичката в джоба си.
— Или делим тук веднага, или взимам всичко с мен заяви Копелето. — Двама сте и можете да видите, че няма да ви преметна.
— Копеле, не можем да останем тук! Хазяйката сигурно вече звъни в полицията. Да идем някъде другаде да делим. Щом сме заедно, знаеш, че няма да останеш на сухо.
С два скока Копелето прегради пътя на Мороа и Голямото чене към входната врата. Револверът му вече не сочеше към мен, а към тях. Свободната му ръка лежеше върху другия патлак.
— Никой да не мърда! — отсече той носово. — Моята част ще излезе оттук само в моя джоб. Ако искате да делим тук, добре. Ако не, аз ще ги нося. Това е положението!
— Ами ченгетата?
— Вие му мислете! Сега ме интересуват само камъните.
Една от вените на челото на французина щеше да се пръсне. Дребното му тяло се напрегна. Събираше кураж да се стреля с Копелето. И двамата знаеха, че след падането на завесата единият от тях ще прибере всичко. От самото начало се надлъгваха. И сега нямаше да сменят стила. За единия щяха да останат камъните. За другия — нищо, ако не се брои погребението.
Голямото чене не влизаше в сметката. Беше прекалено глупав главорез, за да остане дълго в компанията. Ако имаше поне малко акъл, отдавна да бе използвал двата пищова, по един за всекиго. Вместо това продължаваше да ми ги тика под носа и само с крайчеца на окото се опитваше да наблюдава как вървят преговорите.
Дамата стоеше близо до вратата, където бе отишла да приказва с хазяйката. Зяпаше ту Копелето, ту французина. Губех ценни минути, които ми се сториха часове, докато хвана погледа й. Накрая успях.
Взрях се в ключа за лампата, само на педя от рамото й. Погледнах я. Пак преместих очи към ключа. Пак към нея. Пак към ключа.
Разбра ме. Ръката й се плъзна по стената. Онези двамата се дебнеха.
Очите на Копелето бяха придобили онзи мъртъв — и умъртвяващ цвят. Отвореното око на Мороа се бе насълзило. Не можеше да се престраши. Бръкна в джоба си и измъкна копринената торбичка.
Кафявите пръсти на Инес покриха ключа. Господ знае какво се въртеше в нейната глава, но нямах избор. Трябваше да действам веднага щом лампата угасне. Голямото чене щеше да ни засипе с олово. Трябваше да се надявам, че Инес няма да ме подведе. В противен случай с мен беше свършено.
Нокътят й побеля.
Хвърлих се към Мороа.
Оранжево-сини искри и трясък изпълниха тъмнината.
Сграбчих французина. Паднахме върху мъртвия Били. Извъртях се и ритнах Мороа в лицето. Освободих ръка. Хванах здраво една от неговите. С другата ме дереше по лицето. Значи торбичката беше в ръката, която аз държах. Пръстите разпъваха устата ми. Стиснах зъби и ги захапах здраво. Подпрях коляно върху лицето му. Пренесох отгоре цялата си тежест. Челюстите ми не изпускаха ръката му. Двете ми ръце бяха свободни да взема торбичката.
Позата не беше много красива, но вършеше работа.
Стаята приличаше на вътрешност на тъмен барабан, по който гигант блъска с огромна сопа. Четири пищова трещяха едновременно и непрекъснато.
Мороа заби нокти в палеца ми. Отпуснах уста и ръката му се измъкна. Напипах кесията. Той не я пускаше. Извих палеца му. Изрева от болка. Измъкнах я.
Опитах се да избягам. Той сграбчи краката ми. Ритнах в тъмното, но не улучих. Той подскочи два пъти и застина. Реших, че го е ударил куршум. Сниших се на пода до него и прокарах ръка по тялото му. Усетих голяма издутина. Бръкнах в джоба му и си взех патлака.